„Като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!” (Мат. 9:2)

Нашият Господ Иисус Христос след връщането си от Гадаринската страна, където изцелил двама бесновати, дошъл в град Капернаум. При Него донесли един болен, разслабен, лежащ на одър. Като видял усърдието и вярата на болния и на тези, които го донесли, Господ простил греховете на болния и го изцелил.

Християнино, ти не затова ли си дошъл в църквата, за да прости Господ твоите грехове, да изцели душата ти, да излекува съвестта ти, осквернена от грехове и да те помилва? И тъй, идвай тук с голяма вяра в светата църква и усърдно се моли, имай такава вяра като че стоиш пред Самия Христос; моли се така, че Сам Бог да те чуе.

Аз се удивявам, че някои идват в църквата като на гости. Стоят и гледат не към Бога, а хората. Ти си дошъл при Бога, само с Бога и говори и само за Бога мисли. Искаш да изпросиш от Бога здраве, пари, хляб – проси с поклони до земята от Бога, но се покланяй усърдно и със сълзи. Аз знам, че ти имаш много нужди и много болка в сърцето. Може би твоята жена е болна, или е зла. Може твоят мъж или твоите деца да са болни. Може нещо да не ти достига, може хората да те обиждат, а може и някой грях да лежи като камък на сърцето ти. Но какво стоиш? Защо не просиш от Бога това, за което си дошъл при Него? Или само искаш да се покажеш пред хората и след това да се похвалиш, че си бил на църква?

Моли се за вечното спасение, всеки час се моли. Царството небесно заслужава ти да се съкрушаваш за него ден и нощ; да скърбиш за него всяка минута. Кой ще прости твоите грехове освен Бог? Кой ще умие блатото на беззаконията, в което ти се валяш и ежедневно се оскверняваш? Или ти не виждаш това? Или ти не чувстваш това? Ако пък ти си свят, тогава моли се за ближните, за приятелите, за децата. Ако сърцето ти е загрубяло, тъй че ти не можеш да въздишаш и да плачеш, то помисли колко нещастни хора има сега в света – хора, които загиват от огън, вода, по море, на сушата, от ръцете на злодей, от свиреп звяр. Или теб не те трогват нещастията на ближните? А ти самият нима си щастлив? Всичко ли с твоята съвест е наред? Не си ли бил пиян? Не си ли падал в блуд? Не си ли нагрубявал човек? Не си ли осъдил ближния? Отиди на пазара, на пристанището; колко ругаещи словоблудци има там? Отиди в пивниците; колко много има там такива, които се опиват с кръвта на сатаната? Отиди в домовете на разврата; колко много слуги на дявола има там? Нима теб не те поразява погибелта на ближния?

Боже мой! Колко много са на света закоравелите грешници, чрез които дяволът се опитва да разрушава градове, да изтребва села, да убива хора с огън, меч, отрова! Кой не вижда, че дяволът иска и с всички сили се старае да разруши света, да превърне всичко в хаос, небето и земята да покрие с тъма, да изпълни със стенания, с разрушения, с пожари; всичко да изтреби, всичко да погуби. И ако Господ не удържаше свирепостта на бесовете, то ние наистина всички бихме погинали.

Това би трябвало да ни застави да проливаме много, много сълзи. А ти казваш, че няма за какво да плачеш и да въздишаш. Та само това, че не можеш да се въздържаш от грях, би трябвало да те накара да плачеш ден и нощ. Кой знае каква ще бъде твоята смърт? Къде ще те завари тя? Как мислиш ти да попаднеш сред светиите, ако ежедневно трупаш върху съвестта си грехове? Малко се молиш, но много грешиш. А смъртта на грешниците е страшна, и ти забелязваш ли, че ставаш все по-грешен и по-грешен? Смъртта е страшна, а адските мъки са още по-страшни, при това вечни.

Господи, дай ни вяра, дай ни чувствително сърце и ни спаси! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 9.

Превод: прот. Божидар Главев