Сегашният празник е посветен, братя и сестри, на всички български светии.

В моята проповед ще се спра на един специален въпрос във връзка със светиите: какво е значението на мощите на светиите за нас, християните?

Божията присъда над човека след съгрешаването е: Тялото ти ще се връща в пръстта, от която е взето (Бит. 3:19). И в Еклесиаст се казва: «И ще се върне» тялото «в земята,... а духът ще се върне при Бога, Който го е дал» (Екл. 12:7).

И действително, при смъртта човешкото тяло след раздялата му с душата се разлага и става земя, от която то е създадено.

В книга Битие, глава втора, четем: «И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна му дихание за живот; и стана човекът жива душа» (Бит. 2:7).

Но Господ за наша полза прославя някои Свои избраници с нетление.

В Християнската църква честни мощи на свети угодници са били намирани нетленни от най-първите времена и през всички векове до наши дни. Така след Христовото възкресение свети апостол Лука, обхождайки с проповед за Христа много страни и градове, дошъл в град Севастия, в който тогава се намирали нетленните мощи на свети Йоан Кръстител. Свети Лука поискал да ги вземе и пренесе в родния си град Антиохия. Но севастийските жители се възпротивили (Четьи-Минеи, 7-ми януари). Нетленните мощи на свети архидякон Стефан били пренесени от град Йерусалим в Цариград (Четьи-Минеи, 2-ри август).

Такива Божии избраници от нашия род, чиито мощи са нетленни, са свети Йоан Рилски, чието нетленно тяло почива в светата Рилска обител; свети Димитрий Басарбовски, чието нетленно тяло почива в Букурещ; света Параскева Българска, чието нетленно тяло се покои в град Яш, Румъния.

За подобни Божии избраници Псалмопевецът е казал: «Ти, Господи,... не ще дадеш на Твоя светия да види тление» (Пс. 15:10); «Господ пази всички негови кости» (Пс. 33:21). А Иисус, син Сирахов, се изразява така: «Да процъфтят костите им от своето място» (46:14; 49:12).

Но защо Бог нарушава Своя закон за всеобщото тление и запазва нетленни телата на някои Свои угодници?

Той прави това за наша полза и за наше назидание. Свети Йоан Дамаскин казва: «Владиката Христос ни е подарил мощите на светиите като спасителни източници, които източват многоразлични благодеяния». «Това съкровище е благопотребно за всички — пише свети Йоан Златоуст, — то е надеждно пристанище и за нещастните, защото се освобождават от нещастието си, и за щастливите, защото ги утвърждава в щастието; и за болните, защото ги лекува, и за здравите, защото ги предпазва от болести». В светите мощи присъства благодатта на Светаго Духа, която лекува немощите и възпълва недостигащото.

Гледайки на светите мощи, ние мислено се пренасяме към бъдещето, когато и ние, при възкресението на мъртвите, ще се облечем в нетление, както пише свети апостол Павел в Пьрвото си послание до коринтяните (15:54).

Светите мощи ни поучават на благочестие и по този начин способстват за нашето морално издигане и душевно спасение. Свети Йоан Златоуст поучава: «Бог ни е оставил мощите на светиите, желаейки да ни приведе към тяхната — на светиите — ревност и към техния живот». «Това нетление, тази целебна и живоносна сила, която изхожда из светите мощи — говори приснопаметният светител Филарет Московски, — поучават на благочестие и ни подбуждат да подражаваме на вярата на светиите» (Евр. 13:7).

Покланянето на мощите на светите Божии угодници е дело богоугодно и душеспасително. «Това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината» (1 Тим. 2:3-4).

Пред мощите на свети Йоан Рилски идват поклонници от цялата страна и намират лек за своите душевни и физически страдания. За това можем да прочетем в книгата на Архимандрит Климент Рилец «Чудесата на свети Йоан Рилски».

През 1946-та година празнувахме хиляда години от блаженото преставяне на светеца. Хиляда години стоят незасегнати от тлението мощите на Рилския пустинножител и чудотворец!...

Нека и ние мислено се пренесем в светата Рилска обител и благоговейно духом да се поклоним пред светите мощи на великия Светец, закрилника на българския народ, възкликвайки из глубини души: Дивен е Бог в Своите светии (Пс. 67:36 — по славянската Библия), творейки чрез тях безброй чудеса! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.