Вход

Православен календар

Вася Тлъстичкия

 

 1505241914

Във времената на моето детство живееше в нашия град Орехово-Зуево един юродив, когото всички наричаха Вася Тлъстичкия. Той беше невисок на ръст, но тежеше доста. Всички орехово-зуевски вярващи много го обичаха и изразяваха любовта си, като постоянно се опитваха да го нахранят с нещо вкусно.

Дали е станал тлъстичък вследствие на това, че постоянно му носеха храна, или обратно, че се стараеха усилено да го хранят, мислейки, че на по-пълничък човек му е нужна повече храна, не е известно – причинно-следствената връзка така и не се изясни.

Веднъж аз сам станах свидетел как една жена му донесе нещо за ядене. Той седна да яде и тутакси пристигна друга жена, която настоятелно започна да го угощава с нейната храна, при което той чак заплака:

– Ама защо правите това?! Искате да ме уморите от ядене ли?!

При него винаги отиваше много народ, събираше се цяла опашка и хората с часове чакаха възможността да поговорят с него и да попросят съвета му, защото Вася Тлъстичкия обладаваше великия дар да утешава хората. Способите му бяха най-разнообразни, понякога съвършено неочаквани.

Идва например при него една жена и се жалва:

– Вася, мъжът ми ме напусна!

Очите на Вася тутакси се пълнят със сълзи:

– Как ще живееш отсега нататък?! На всичкото отгоре имаш и деца?!

– Да, две, – отговаря жената.

– Как ще се справиш с две деца? Трудна работа!

– Е, мама има още сили… – отговаря жената. – Тя ще ми помага…

– Има сили, ама после и тя ще вземе да умре! Как ще се оправяш самичка след това?

– Имам работа! Заработвам прилично!

Но той почвал така сърцераздирателно да ридае, че започва да ти се струва сякаш ей сега ще му се пръсне сърцето. Наставала суматоха, всички се спускали да го успокояват и утешават, а най-вече жената, и със съвместни усилия намирали изведнъж такива слова и доводи, от които ставало ясно, че положението не е чак толкова лошо и безнадеждно, както изглеждало отначало.

Вася Тлъстичкия преживявал и гонения, милицията постоянно го преследвала и залавяла, обвинявайки го в тунеядство. Веднъж милиционерите го намерили в един дом, където живеел по това време, влезли в стаята и му казали:

– Тръгвай с нас!

В отговор Вася Тлъстичкия им отвърнал:

– Ой, вие така ме изплашихте, че нозете ми отказват, не мога да ходя!

Милиционерите го хванали и с голям труд започнали да го теглят, като едва го завлачили до колата и натикали вътре. Сетне опитали да тръгнат, но колата отказала. Започнали да се карат – единият настоявал обезателно да го заведат, където трябвало, а другите двама не се съгласявали:

– Ти, какво – на гръб ли ще го носим?! Не, нека други да се занимават с него. Да го сваляме обратно!

Изкарали го от колата и го изсипали направо на земята.

– Спаси вас Господи! – казал им Вася Тлъстичкия, станал и си тръгнал.

Смъртта му била необичайна, с някакви духовни знамения.

Закарали го в психиатрията. Ден преди смъртта му вярващи люде успели някак да проникнат при него в болницата, където той лежал заедно с психично болните.

Лежал си Вася там и пеел песнопения на Божията Майка, по пасхално весело, бързо, както често правел, и видът му бил един такъв радостен-радостен. Дошлите не очаквали да го видят толкова весел в тази скръбна обстановка и го попитали:

– Вася, защо си толкова радостен?

А той им отговорил:

– Утре ще ми дадат жилище! Понеже никога не съм имал свое, утре ще ми дадат едно прекрасно жилище! Всичко ми показаха! В него има такива големи прозорци и много светлина! Толкова е хубаво! А вие не идвайте утре, понеже утре ще ме местят! Не се безпокойте, ще ме закарат – толкова приятели са се събрали тук! Всичко ще бъде както трябва!

Хората си заминали в недоумение, а на следващия ден се разбрало, че Вася умрял и преминал в другия свят…

Православие.ру

Превод: Десислава Главева

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти