„Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Ин. 20:21).

Чудна работа! Колкото светите апостоли били плахи и боязливи преди смъртта на Господа, толкова смели и мъжествени станали те след Неговото възкресение!

Преди Неговата смърт те се разбягали, някои се отрекли, казвайки, че не Го познават, а след смъртта всички се събрали заедно и решили, че могат да приемат различни страдания и дори смърт заради Христа. Защо? Защото съвършено повярвали в Божеството на Иисус Христос; а второ, защото видели кръстния път, който им бил показан и който бил извървян от Самия техен Учител и Господ; и трето, защото Господ им дарувал Светия Дух и по този начин ги укрепил. „И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго” (Ин. 20:22).

Не се ли случва нещо подобно и с нас, християни? Преди смъртта и възкресението на Христос ние наглед бяхме мъжествени и побеждавахме всички свои душевни и телесни врагове с пост и молитва, но след като поразговяхме, попразнувахме два-три дни, не повече, при положение, че е положено да се празнува седем дена, мнозина християни се разбягаха от храма на всички страни, изоставиха светата църква, престанаха да славословят Господа с псалми и песни духовни, отстраниха се от събранията на вярващите и започнаха да ходят по разпътиците на тоя свят.

Чудно как толкова скоро християните се предадоха на най-разнообразни дела! Мнозина на третия и четвъртия ден на празника Христов вече се отправиха на път; мореплавателите и рибарите се втурнаха в морето, земеделците се хванаха за плуга и ралото, занаятчиите се върнаха към своите дела; кръчмите навсякъде са отворени и пълни, събиранията и гуляите отдавна са в ход; безпокойствата и шумотевицата вече са налице, търговията по пазарите закипя; заемодавците погнаха длъжниците, съдилищата заработиха и отново скърбите се завърнаха в семействата и в обществото.

Такива ли плодове от Твоето преславно възкресение очакваше Ти, Всецарю и Господи? И то в самите тези дни, в които Ти, Господи, не само през затворени врати, но и през каменните стени на огромни домове преминаваш – в домашните църкви и на улиците и навсякъде виждаш всички и всичко. Изпитваш, запитваш и искаш да узнаеш, радва ли се някой на Твоето преславно възкресение? Празнува ли някой тези свети дни духовно? Утешава ли се някой с надеждата за своето собствено възкресение? Отваря ли щедро ръката си за вдовици и сираци, за заключените в тъмници?

Христе Царю! Не се погнусявай от нашето празнуване и не презирай тези, които искрено Те обичат и достойно прославят пресветото Твое име во веки веков. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 3.

Превод: прот. Божидар Главев