След това (разпятието) идва Йосиф от Ариматея – ученик Иисусов (Иоан 19:38), не от дванадесетте, но може би от числото на седемдесетте ученици. С мисълта, че кръстът най-сетне е укротил яростта (на иудеите), Христовите последователи безбоязнено идват да се погрижат за погребението.

Йосиф се явява при Пилат, моли го за разрешение – и той разрешава. Пък и защо би могъл да не разреши? В делото на Йосиф взима участие Никодим и те двамата правят великолепно погребение, понеже всички все още смятат Христа за обикновен човек.

Донасят такива благовония, които имат свойството да съхраняват продължително тялото и да възпрепятстват бързото тление. Това показва, че те не са предполагали нищо велико за Христа, но в това обаче е видна тяхната огромна любов към Него.

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020