„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Велика Събота
След това (разпятието) идва Йосиф от Ариматея – ученик Иисусов (Иоан 19:38), не от дванадесетте, но може би от числото на седемдесетте ученици. С мисълта, че кръстът най-сетне е укротил яростта (на иудеите), Христовите последователи безбоязнено идват да се погрижат за погребението.
Йосиф се явява при Пилат, моли го за разрешение – и той разрешава. Пък и защо би могъл да не разреши? В делото на Йосиф взима участие Никодим и те двамата правят великолепно погребение, понеже всички все още смятат Христа за обикновен човек.
Донасят такива благовония, които имат свойството да съхраняват продължително тялото и да възпрепятстват бързото тление. Това показва, че те не са предполагали нищо велико за Христа, но в това обаче е видна тяхната огромна любов към Него.
Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020