„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Велики Четвъртък
„Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан” (Иоан 13:3-5).
Виж, как не само с умиването, но и с други действия Христос показа Своето смирение. Той стана не преди да възлегнат, а когато всички вече бяха възлегнали. После не просто уми, но първо си свали одждата. Но и дотук не спря, а се препаса с убрус; и с това обаче не се задоволи, а Сам наля вода, не заповяда на някого да налее.
Всичко това Той извърши Сам, за да покаже, че когато правим добро, трябва да го вършим не небрежно, а с цялото си усърдие. И си мисля, че Той уми първо нозете на Своя предател, понеже (евангелистът) казва: И почна да мие нозете на учениците (Иоан 13:5).
Със същите ли ръце, с които Ти, Господи, отваряше очи, очистваше прокажени и възкресяваше мъртви?
Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020