Като възкреси Лазар, Иисус вдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо (Иоан 11:41-42).

Той говори като раб, за да не би те да се съблазнят...

Великият може да говори за Себе Си рабски, но на раба не подобава да провъзгласява за себе си велики и изключителни неща.

Това Той направи по снизхождение и причината бе в немощта на слушащите; или по-скоро, за да предразположи към смиреномъдрие, да убеди, че е облечен в плът, да научи слушащите да не говорят за себе си велики неща, а също така – понеже Го смятаха за Божий противник, не вярваха, че е дошъл от Бога, мислеха, че разорява закона, завиждаха Му и враждуваха против Него, защото казваше, че е равен Богу.

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020