С напредването на възрастта, когато още сме в юношеството, ние биваме посрещнати от страстта на славолюбието, или с нещо, което можем да наречем неин зародиш. Тук имам предвид този вид славолюбие, което се състои в разкрасяването на тялото и показността на външните украшения, което отците наричат светско тщеславие. Има и друг вид тщеславие, което се проявява при онези, които се отличават с добродетели и което влече със себе си мнителност и лицемерие, чрез които врагът се старае да похити и разпилее нашето духовно богатство.

Ако някой вземе предвид посрамата, която обикновено съпровожда тази страст, той с все сили ще започне да избягва тщеславието. Защото търсещият слава от хората поради същността на самите дела вършени заради нея обикновено получава безславие. Загриженият за своята красота и високо мислещият за себе си поради знатността на предците си, поради блясъка на облеклото и други такива неща, разкрива у себе си детска незрялост на ума, защото всичко това е прах, а кое е по-нищожно от праха? Тази, която употребява облеклото не за да покрива и съгрява тялото, а за показност и парадиране с изящество и пъстрота, разкрива не само безплодността на душата си пред гледащите я, но се покрива и с позора на блудницата. Нека такъв и такава да чуят Този, Който е казал: „Ония, които носят меки дрехи, са в царските палати” (Мат. 11:8). „Нашето живелище е на небесата” (Фил. 3:20), казва св. ап. Павел. Нека не допускаме заради мекостта на облеклото да бъдем изхвърлени от небето и да попаднем в жилището на княза на този свят.

От същата страст страдат и тези, които вършат добри дела заради човешка прослава. Защото такива, след като са получили жребия да имат жилище на небесата, те, уви, славата си са хвърлили в праха (виж Пс. 7:6), навличайки си клетвата на Давид. И молитвата им не възхожда към небесата, и всяко тяхно дело пропада, не бидейки снабдено с крилата на божествената любов, която прави тъй, че нашите земни дела да възхождат нагоре. Така че те полагат трудове, а не придобиват награди. Но какво говоря аз за безплодността на техните трудове. Те принасят плод, но какъв? Посрама, непостоянство на помислите, пленяване и обърканост на ума, „защото Бог ще разсипе костите на човекоугодниците”, се казва в псалома, „ще бъдат посрамени, защото Бог ги отхвърли (Пс. 52:6 - слав.).

Тази страст е най тънката от всички страсти. Затова подвизаващият се трябва да отбягва не само събеседването или съгласяването с нея, но самият прилог да смята за съгласие и да се пази от него. Защото в този случай скоростта на падението е голяма и той дори по този начин трудно ще го избегне. Но макар да действа тъй предпазливо, дори само прилогът ще причини съкрушение. Ако пък това не стане, то по такъв начин ще се отвори място за гордостта. А който я приеме, такъв трудно може да бъде вразумен, или по-добре казано, такъв става непоправим. Защото това е дяволско падение. Но преди всичко страстта на човекоугодието причинява такава вреда на поразения от нея, че такива дори в областта на вярата претърпяват крушение, според думите на Господа: „Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан 5:44).

Какво толкова намираш в човешката слава, о човече, или по-точно казано в лъжеименната слава, която не само не съдържа това, което се обявява в името ѝ, но и лишава човека от него? И не само това, но и заедно с другите вреди, поражда още и завист, която е равносилна на убийство, защото е станала причина за първото убийство, а след това и за богоубийството.

Ко всечестной во инокинях Ксении, о страстях и добродетелях и о плодах умного делания.

Превод: прот. Божидар Главев