Разбитият прозорец в олтара на църквата „Св. Троица” в кв. "Речица", където служи отец Иван - ням изобличител на неговия "подвиг"

Четвърти ден сливенският свещеник Иван Янков стои пред сградата на Сливенска митрополия и продължава своя самочинен протест.

Вместо да служи като своите събратя, защото е Велик пост, и да се грижи за поверените му души, свещеникът се възпротиви на решението на Св. Синод за касиране на изборите за сливенски митрополит и реши да изнудва митрополитите, започвайки гладна стачка.

Надраскал си човекът някакъв нескопосан рисунък, който изглежда трябва да прилича на кръст върху фасадата на Митрополията, чиято сграда е паметник на културата, нехаейки, че за подобен вандализъм се предвиждат глоби, и се курдисал отпред да съблазнява минувачите.

Междувременно, докато е на своя нов пост, на който никой не го е поставил, храмът, за който е бил назначен да отговаря, бива разбит от вандали и светият олтар – осквернен. Отец Иван обаче е твърде зает с новата си роля да се прави на герой и страдалец, още повече че зрители на неговото представление не липсват, и нехае за станалото. Зер да си пази храма и да служи като останалите си събратя в тези постни времена, не е така славно, като да се изтъпаниш пред Митрополията и да размахаш подписка, както комита – патлак, за това кой да води бащина дружина.

Не е тайна, че въпросният свещеник има богат опит с гладуването, защото и преди е гладувал за продължителни периоди от време, което значи, че може доста да издържи и безнаказано да издевателства върху митрополитите. Но че може да издържа дълго на глад – това не го знаят зрителите на екстравагантното му представление и се скъсват от тюхкане, че скоропостижно ще си замине от тоя свят и ще се представи пред Господа без време.

Ако не се лъжа о. Иван беше сред хората, които се възпротивиха на Наредбата на Св. Синод от 24 февруари т.г., защото била нарушавала Устава на БПЦ. Хубаво, да попитаме тогава този ревностен радетел на Устава, къде в този Устав пише, че на митрополитите трябва да им се заповядва от епархийските избиратели кой епископ от предложените двама да изберат? Нали в същия тоя Устав пише, че от епархийските избиратели се очаква да изберат двама кандидати, а не един? Къде в този Устав пише, че може да се протестира по такъв начин и има ли предвидена такава процедура – с гладни стачки, медиен шум и подписки?! Къде в този Устав пише, че редови свещеник може да изостави преките си задължения и да тръгне да оспорва решение на Синода със средствата и методите на светските хора?! Ами ако утре, не дай Боже, реши да се самозапали или да запали Митрополията?! Или да организира тълпа да набият митрополитите? Защото в това смутно време никой вече не знае кой колко точно може да понесе преди да изтрещи и да тръгне на саморазправа?

За толкова години служение пред Божия престол това ли придоби отец Иван и на това ли учи своите пасоми? Как да разпалва страсти, да предизвиква размирици, да изразява неподчинение и да срами църковното свещеноначалие? Язък му, значи, за служението тогава, ако не е научил азбучните истини на вярата, която преподава.

Да, има неща, с които може и да не си съгласен, но не може да настояваш на твоето по такъв начин. Това категорично не е подобаващо поведение на свещеник и на духовен пастир! Не, и не! Това е поведение на разглезено и нетърпеливо дете, което тропа с крак, задето не е получило желаното лакомство. Поведение на разглезен и непослушен малчуган, който пищи и се тръшка в знак на протест срещу родителите си на публично място, защото се надява, че като ги излага и изнудва по този начин, те ще вдигнат ръце и ще му дадат това, което иска!

И митрополит Йоан, и епископ Йеротей, и епископ Игнатий, и много други здравомислещи люде се постараха да го извадят от сегашната му прелест, но по това се познава бесовският дух, който те е обзел – когато не слушаш никого и си движен само от поривите на вятъра в главата ти.

Позор, че един християнски пастир разиграва публично своето бавно самоубийство пред очите на своите духовни чеда!

Позор, че един християнски пастир съблазнява най-малките наши братя и сестри с демонстрация на това, че самоубийството може да е приемлива форма на протест, докато в същото време е безчовечен акт, оскърбяващ Твореца, защото е подигравка с Неговия дар на живота!

Позор, когато се опитваш да превърнеш падението си в геройство и да очакваш всички да ти ръкопляскат. Но е време вече някой да каже, че царят е гол, че целият този цирк е грозен, глупав и безвкусен, и че всичко това, което става, премина отдавна всякакви граници и стигна до произвол!

Позор, позор, позор!