Някой си свещеник писал на стареца, че една починала девица от неговата енория се явявала на своята приятелка, като прибавил, че втората била съвсем млада, чиста и невинна. Старецът му отговорил, че блажени Диадох съветвал да не се доверяваме дори на истински благодатни явления. Господ няма да ни укори за това, виждайки, че го правим не поради презрение към Бога, а за да не се поддадем на вражеска измама.

Един киевопечерски подвижник видял в своята килия молещ се ангел и си помислил: Ако той беше от лукавия, нямаше да се моли. Тогава този мним ангел започнал така да го съветва: Ти вече няма нужда да се молиш, защото аз ще се моля вместо теб. Подвижникът го послушал и паднал в прелест, от която едва бил избавен по молитвите на преподобните отци.

На това основание и тази девица може да каже на явяващата ѝ се: Макар ти да се молиш, аз все пак не мога да ти вярвам и те моля, не ми се явявай повече, защото аз съм голяма грешница и съм недостойна за благодатни явления!

После нека тя усърдно да се моли Богу, Господ да я избави от тези явления, защото в тях се крие голяма опасност. И ще прибавя още: дали девицата не таи в себе си тънко самомнение, че живее изрядно? Ако има такова, то ето я и причината, поради която врагът пристъпва към нея с изкушения. Всички велики светии смятали себе си за най-грешни и най-окаяни сред всички люде, и само чрез такова велико смирение те станали угодни Богу. А това, че починалата се явявала в небесна светла одежда, е вятър работа.

Нетърпеливите и неопитните старецът решително и строго предупреждавал да не се стремят към висока степен на молитвата. „Дори и да не достигнеш напълно до плодовете на съвършената молитва, стига ти, ако се споминеш, поне да си на пътя към нея. Високи неща (тоест духовни озарения и утешения) не търси; такива идват когато и ако е Богу угодно.”

Сам закален в търпението старецът и другите водил по този път. „С търпението си спасявайте душите си и, който претърпи докрай, той ще бъде спасен” – това били любими за него и за старец Амвросий думи. „От утешения дори и те да са духовни за неопитните бива повече вреда отколкото полза, - казвал той, - от тях душата незабелязано се превъзнася и привиквайки към тях, слабее, поради което в случаи на трудности и скърби малодушества и пада. Търпението е майката на утешението – ето така учат светите отци”.

На въпроса, какво трябва най-вече да просим в молитвата, старецът отговарял: „Спасение. Което значи да просим помилване, а не утешения. И не движени от тщеславие да се молим, а да се молим да можем да търпим с благодарност всички скърби, които ни сполитат. И ако получим някакво утешение в молитвата, то тогава трябва да се смятаме за още по-виновни и още по-големи длъжници, защото даром сме получили нещо, което не заслужаваме.”

Беседы великих русских старцев, О Православной вере, спасении души и различных вопросах духовной жизни, Москва, 2003, Духовные беседы преподобного Иосифа Оптинского.

Превод: прот. Божидар Главев