В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Бог не е „Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лк. 20:38), - казал Христос Спасителят на невярващите във възкресението на мъртвите садукеи.

Възлюбени в Христа братя и сестри! Светата Православна Християнска Църква, вярвайки твърдо в тези нелъжовни слова на Спасителя, всякога на всеослушание изповядва непререкаемата истина, че животът на човека не се прекратява със смъртта. Какво виждаме да умира? Само тялото, което е взето от земята и пак се връща в нея. Плътта се разлага и се обръща на прах, а сам по себе си човек, с всичките си чувства и с безсмъртната си душа, продължава да живее, преминавайки от този свят в другия, задгробния. Следователно общението между живите и мъртвите не се разрушава със смъртта, а продължава да съществува.

Въз основа на тази истина Църквата всякога, още от вехтозаветните времена, а особено в новозаветните, апостолските, е извършвала и продължава да извършва помен и молитви за починалите единоверни свои братя. Светата Църква, принасяйки ежедневни молитви за своите починали чеда, побужда към същото и всички вярващи, за да може с едни уста и с едно сърце да възнасят пламенни молитви към Божия Престол с просба за упокоение душите на починалите техни сродници в мястото на блаженството. Към молитва за починалите ни подбужда и християнската любов, която ни съединява в едно братство в Иисуса Христа. Починалите наши ближни, които Бог ни заповядва да обичаме като самите себе си. Защото Бог не е казал: обичайте ближните, докато живеят на земята. Господ не ограничава любовта към ближните с границите на земното битие, а я простира и във вечния задгробен живот.

Защото как, ако не с помен, как, ако не с молитва, можем да докажем своята любов към преминалите в другия свят? Всеки от нас иска неговите ближни да не го забравят и да се молят за него, когато той си отиде. За да се изпълни това, трябва и ние да поменаваме починалите. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Мат. 7:2), - говори Спасителят. Затова тези, които поменават починалите, след тяхното собствено напускане на този свят ще помене и Господ, ще поменават и хората. Велико утешение и велика награда има за този, който спасява ближния от временно нещастие, но далеч по-голяма награда и утешение очаква този, който със своите молитви помага на починалия ближен да получи прощение на греховете и да премине от мрачните адски тъмници в светлите блажени обители.

Необходими ли са нашите молитви за починалите? Да, необходими са, защото им оказват голямо благодеяние. Понеже след смъртта има две вечни реалности: или вечно блаженство за праведниците, или вечни мъки за грешниците. Известно е също и това, че няма на земята човек, който да е живял и да не е съгрешил. Така че е вярно това, че се раждаме в грях, в грях прекарваме своя живот, в грях и завършваме земното си съществуване. Но дали всички съгрешили принасят пълно и искрено разкаяние преди смъртта? Та нали смъртта понякога застига човека, намиращ се в състояние на тежка болест, когато и паметта си губи, и душевните му сили са в пълна изнемога. Ясно е значи, че в такова състояние човек не може да си припомни своите грехове и да се разкае за тях, поради което умира с тях. Често смъртта поразява човека внезапно, и той, не принасяйки никакво покаяние, също си отива с греховете. Сам той вече не може да си помогне по никакъв начин. Човек може да измени своята участ само докато е жив, вършейки добри дела и молейки се за спасение на Господа. Ето защо в такива случаи молитвата за починалите е много необходима и им оказва най-голямо благодеяние.

«Проповеди о достоверности загробной жизни и молитвенном поминании усопших»; Троице-Сергиева Лавра 1995 г.

Превод: Десислава Главева