Питате за неразкаяните грехове.

Има такива грехове, за които словесното покаяние не е достатъчно, а Господ допуска скърби, това е и покаяние на дело. И врагът предявява своите права над съгрешаващите със смъртни грехове. Вие реално усещате резултата от това в живота си. Придобийте търпение в молитвата и съзнанието, че носите епитимия, дадена Ви от Господа за спасение.

Когато срокът й завърши и врагът види, че Вие не отстъпвате в желанието си да живеете съгласно Божия закон, ще Ви стане по-леко и вече няма да имате такива пречки във всичко.

Молете се и за сина си, той носи върху себе си тежестта на родителските грехове, молете се за баща си, неговото неверие поражда психичното му заболяване. Това е Вашият житейски кръст, който хората не могат да снемат от Вас, а само Господ може да стори това.

Архимандрит Иоан (Крестянкин), Писма, Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф”, Света Гора Атон, 2004 г.