Лк. 19:1–10

1 Тим. 4:9–15

Веднъж Господ Иисус Христос минавал през Иерихон. „И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст”.

Закхей искал само да види Иисуса и не се срамувал пред хората заради своето желание. Като малко момче той се качил на смоковницата. А Иисус Христос го видял и казал: „Закхее, слез по-скоро”. Закхей искал само да види, но ето че той самият не само бил видян, но бил и познат. И не само това. Господ казва: „днес трябва да бъда у дома ти”. Не казал „искам”, или „Е, добре, ще дойда”, а именно „трябва”, като че някой или нещо принуждават Владетеля на небето и земята да направи това. И Закхей „бързо слезе и Го прие с радост”.

Но тъй като Закхей бил началник на ненавистните митари, той бил ограден от стената на отрицателното обществено мнение. И дори това, че Иисус го удостоил със Своето внимание, никак не издигнало Закхея в очите на хората. Даже напротив: Самият Иисус Христос влизайки в дома на грешника, паднал в техните очи. „Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек”.

И Закхей усетил това. Той почувствал вината си пред хората и пред Иисус Христос – и за своите грехове, и за това, че без да иска Го „компрометирал”. Затова с цялото си сърце пожелал най-накрая да пробие тази стена и възкликнал: „Половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно”. Той казал това и пред Иисус, и пред народа. Открил сърцето си и пред Него, и пред хората. А сърцето се открива не с думи, а с дела или с готовност делото веднага да бъде извършено.

И тук вече Господ казва: „Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама”.

Апостол Павел казва, че Бог „е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните”. Закхей също изглежда бил потомък на Авраам, но едва сега Господ признал и потвърдил това. Сега вече когато Закхей открил сърцето си, той станал син на Авраам, а значи и брат на неговите чеда. Той веднага влязъл в семейството на вярващите, на спасяващите се и на свидетелстващите с делата си за своята вяра.

И тъй, у някои от съвременниците на Иисус Христос имало желание да се докоснат до Него, както например у кръвоточивата; у някого – желание да поговори с Него, у някого – да Го покани в дома си, у някого – да умие със сълзи нозете Му. А Закхей пожелал само да Го види. Точно с това започнал неговият път. И на това законно човешко желание отговарят светите икони. Затова Църквата цени тази възможност и никога не би позволила да ѝ бъде отнета. Колко много хора, гледайки иконите, сами усещали, че са видяни от Господа и започвали нов живот в Христа. Колко удивително и радостно е, когато изведнъж узнаем, че този, към когото са устремени нашите въжделения, също ни вижда и обича! И този, когото тъй силно сме искали да видим, смята, че просто трябва да дойде и да се посели в нас като в дом!

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев