Лк. 18:18–27

Кол. 3:12–16

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Веднъж Господ Иисус Христос бил попитан от „някой си началник: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Господ, разбира се, знаел как ще завърши този разговор. Но той не казва веднага това, което би опечалило питащия, а посочва: „Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си”. И едва когато човекът отвърнал, че той „всичко това опазил от младини”, Господ казал нещо, което го поразило: „още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене”.

Задаването на въпрос не е проста работа. След всеки въпрос може да последва отговор, който ще те обвърже по някакъв начин. Така станало и сега. Човекът си отишъл опечален и без съмнение посрамен точно в степента на тази самоувереност, с която дошъл. И ако този човек допреди въпроса пребивавал в неведение, което може донякъде да бъде оправдано, то узнавайки истината, той вече съзнателно се отделил от пътя Христов.

Затова и задаването на въпроси е нещо сериозно. При това в своя живот на нас не ни се налага да питаме Христос, а питаме свещеника. И дори да допуснем, че този свещеник е много високо уважаван духовник, наричан „старец”, обаче и той също е човек. Преди такъв разговор трябва старателно да се приготвиш, да помислиш какво искаш да попиташ. Може би ти си замислил да извършиш явен грях, за който ясно е казано в Свещеното Писание и в заслепението си мислиш, че току виж станало по твоята воля.

Не е добре и да се задава въпрос, на който може да има много отговори. Трябва отговорът да е: или – или. Или така, или по обратния начин. Например, дали да се жениш, или да станеш монах? Да живееш в града, или на село. Да напуснеш, или да не напуснеш работата, когато там са започнали изкушения, и т. н. И при това задължително обмисли: можеш ли да изпълниш едното и можеш ли – противоположното. И ако за едното от двете ти явно си неподготвен, тогава и не питай. Още повече пък ако не си наясно какво точно искаш. Защото се случват и такива разговори: Решил съм да се женя. Тогава се ожени. Но аз се боя от това и от това. Тогава не се жени. Но все пак сам е трудно. Е, тогава се ожени. Не, все пак не мога да се реша. Тогава не се жени… И така до безкрай.

Случва се също и свещеникът да одобри, а твоите близки хора да са против. И ти да не можеш да понесеш това. Въпросът трябва да бъде задаван така, че след това да не се потъпче думата на свещеника и по този начин да не се отделиш от Христа. И ако си отидеш опечален, пак е донякъде добре, но може да стане тъй, че да си идеш обиден и ядосан. Не идвай освен това при духовника да се оплакваш от някого. Никой свещеник не може да съди задочно и няма право да приема на доверие твоите едностранчиви обвинения. Той е длъжен да попита и другата страна.

И разбира се, трябва да знаеш кого да питаш. Христос ще бъде посред вас само тогава, когато и ти, и свещеникът сте събрани в името Христово и в духа Христов, със смирена готовност да бъде узната и изпълнена Божията воля. Когато и двамата, доколкото е възможно, сте облечени „в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие”.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев