Що е това тълпа? Това е нещо шумно, многометежно, в по-голямата си част глупаво, носещо се без цел насам-натам като вълните на морето, съставено често от разнообразни и противоположни мнения.

Който нищо не върши за да придобие добродетели, а има за цел само едно – да се хареса на хора, които нищо не струват и във всички случаи следва техните погрешни и блуждаещи мнения, самият той може ли да има някаква стойност? Ако някой би го попитал: какво ти самият мислиш за тълпата, той без съмнение би казал, че смята тълпата за невежествена и безделна. И какво? Ти би ли искал да заприличаш на тази тълпа? Ако някой би го запитал това, то аз не мисля, че той би пожелал да прилича на нея. И тъй, не е ли крайно нелепо да търсиш слава у тези, на които никога не би пожелал да заприличаш?

Ако кажеш, че в тълпата има много хора и че те образуват едно цяло, то точно затова и би трябвало да я презираш. Ако всеки един от тълпата сам по себе си е достоен за презрение, то когато са много такива, те заслужават още по-голямо презрение. Глупостта на всеки от тях, когато са събрани заедно, нараства значително заради многобройността им. Затова и всеки един от тях поотделно, разбира се, би могло да бъде изправен, ако някой би се заел с такава работа, но много трудно би било да бъдат изправени заедно по причина на това, че тяхното безумие в този случай се усилва; те се водят от животински нрави и инстинкти и във всеки случай се следват един друг в мненията си.

И тъй, кажете ми, в такава тълпа ли вие ще търсите слава? Не, моля и умолявам! Тази страст^[1] всичко е извратила; тя поражда алчност, завист, клевета, доносничество; тя въоръжава и ожесточава хора, които не са понесли никаква обида, срещу такива, които никаква обида не са нанесли. Страдащият от тази болест не знае що е приятелство, благоразположение, изобщо не желае да уважава когото и да било. Напротив, той всичко добро е изхвърлил от душата си, непостоянен е, неспособен е да обича и против всички се въоръжава.

Да пренебрегнем славата пред тълпата. Няма нищо толкова смешно и унизително като тази страст; нищо толкова преизпълнено със срам и безславие. Всеки може да види, че славата много често се оказва безславие и че истинската слава се състои в това да презираш славата, да я смяташ за нищо, а всичко да вършиш и да говориш само в угода на Бога. Така ние ще можем и награда да получим от Този, Който вижда всички наши дела с най-голяма точност, ако само се задоволим с този единствен техен зрител. А и каква нужда имаме от други очи, когато нашите дела вижда Този, Който и ще ги съди?

Нека за нищо не разчитаме на човешките очи. А ако ни се доще да постигнем слава и сред хората, то ние ще я получим тогава, когато търсим слава само от Бога. Казано е: „Аз ще прославя ония, които Мене прославят” (1 Цар. 2:30). И ние особено изобилстваме с богатство тогава, когато го презираме и търсим богатство само от Бога, защото е казано: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Така е и по отношение на славата. Когато богатството и славата са станали безопасни за нас, тогава и Бог ще ни ги даде в изобилие. Но този дар бива безопасен само когато не ни завладява, не ни покорява, не ни поробва, а остава под нашата власт като свободни хора и господари. 

И тъй, ако желаем да получим слава, нека бягаме от славата. По такъв начин, изпълнявайки Божиите закони, ние ще можем да получим и тукашните, и обещаните вечни блага по благодатта на Иисуса Христа.

Беседы на Евангелие от Иоанна Богослова. Беседа 3

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Човекоугодието и желанието да спечелиш благоразположението на тълпата - бел. прев.