Скъпи отец К.! За нашата правота в Бога винаги свидетелства спокойствието на духа, което Светият Дух поражда в правата душа. У Вас това го няма, а значи няма и правота.

Вие се ръководите от мимолетни впечатления, без да се спускате в дълбините на Божиите съдби, за които свидетел­стват Свещеното Писание и цялата история на Църквата. И аз няма да Ви успокоя нито чрез убеждаване, нито с приме­ри, нито със собствения си опит, защото в душата Ви го няма главният източник на спокойствието - твърдата и несъмне­на вяра в Божия Промисъл и в това, че глава и кормчия на Църквата е Самият Христос. А у Вас винаги и във всичко има съмнение.

И какво, нима Господ греши, или изобщо не управлява света? А истински радетели за Църквата са само тези, които са довети в нея от вятъра на „свободата”?

На Вашите въпроси, зададени в писмото, ежедневно ми отговаря дневното Евангелско и Апостолско четиво, и у мен възниква изпълненият с недоумение въпрос: нима отец К. не чете Писанието, нима всичките сили на душата, ума и сър­цето му отиват само за четене на съвременни периодични издания?!

Това, което се случва в света, не е откритие, всичко това трябва да стане, и второто пришествие наближава, а хората ще се спасяват според обещанието до последните дни на све­та. Едни ще се спасяват, други ще погиват. И главното им спасително дело е да запазят вярата. Ето, за своята вяра и за вярата на тези, които са поверени на нашата грижа, би тряб­вало да болеем с душа и сърце. За всички времена звучи: твоята вяра те спаси; иди си смиром (Лук. 7:50); нека ви бъде по вашата вяра (Мат. 9:29).

Няма вяра, няма и мир.

Всеки според вярата си се спасява на своето поприще. Човешките грешки - моите, Вашите, на синодалните архие­реи, на Светейшия Патриарх - са пред Божия съд. Но един е Божият съд, а друг - човешкият.

И колко често това, което за разгорещения ум изглежда като грешка, по Божие повеление след време се открива като свято дело и венец увенчава извършителя му.

Къде са тези, които с тежки обвинения и с потоци мръсна клевета и интриги тъй болезнено прободоха сърцето на Патриарх Тихон, приковавайки го към Кръста?

Но Кръста го даде Спасителят и пак Той каза и послед­ната дума за страдалеца: „Свят!”

Отиват си по Божие повеление от бойното поле и светиите, и грешниците. И тези, които са градили, и тези, които са рушили. И нима Вие или аз ще изречем присъда за това, как са живели те? Не и не! Но за себе си, това със сигурност го зная, ще се наложи да отговарям аз. И най-вече за това, върша ли делото, за което съм получил благословение, спасявам ли се като верен слуга на моя Господар и спасяват ли се заедно с мен тези, които са ми поверени?

Повярвайте ми, скъпи отец К., ако всички „борци” за истина и за чистотата на Православието биха се въоръжили с молитва и живот в Бога, Православието би възсияло над Русия. Но „борци” има много, и стават все повече, а Истината събира около себе си малко стадо.

Обаче Църквата е стълб и крепило на Истината (1 Тим. 3:15). И относно това ние с Вас сме предупредени: Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството (Лук. 12:32).

Нека Бог да ни даде с Вас, като запазим вярата и като живеем според нея, чрез вярата да придобием спокойствие на духа и да влезем в малкото стадо на спасяващите се в Господа.

Архимандрит Иоан (Крестянкин), Писма, Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф”, Света Гора Атон, 2004 г.