Всички знаем притчата за заблудената овца и за изгубената драхма. Колко велико е милосърдието на Господ към нас грешните! Оставя всички изправни и се обръща към неизправните, за да ги изправи; търси ги и когато ги намери, Сам се радва и призовава цялото небе да се радва заедно с Него.

Но как така търси? Нима Той не знае къде сме ние, отстъпилите от Него? Знае и вижда всичко, но ако работата опираше само до това, тоз час да вземе и веднага да приведе към Своите чеда всички грешници, то тогава грешниците биха се оказали при Него такива, каквито са си. Затова е нужно преди това те да бъдат предразположени към покаяние, за да може възвръщането им към Господа да е свободно, а това не може да бъде направено със заповед или някакво външно разпореждане. Търсенето на грешника от Господ се състои в това, той да бъде приведен към покаяние. И Господ устройва всичко около него така, че грешникът да се вразуми и, виждайки бездната, към която се е устремил, да се обърне.

Натам са насочени всички житейски обстоятелства, всички срещи с моментите на скръб и радост, дори думите и погледите. И вътрешните Божии въздействия чрез съвестта и останалите все още в сърцето праведни усещания, никога не се прекратяват. Колко много се прави, за да се обърнат грешниците на пътя на добродетелта, а грешниците все си остават грешници!...

Врагът ги обвива в мрак, а те си мислят: нищо, нищо, всичко ще премине; а ако пък все пак ги обземе тревога, казват си: утре ще поставя ново начало. И си остават в предишното състояние. Така минава ден след ден и равнодушието към собственото спасение расте и расте. Не след дълго то преминава в затвърждаване на греховността. А ще последва ли обръщане след това – кой знае?

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев