Господ иска от нас любов към ближния на дело, а не на думи. Казано е в заповедите: „възлюби ближния си като себе си”. А как ти обичаш себе си? Искаш за себе си здраве, богатство и спокоен живот, това желай и за своя ближен. Искаш да имаш дом, а в дома - изобилие от всичко, същото желай и за ближния си. Обичаш в твоя дом да има достатъчно от всичко, в хамбарите, на масата, в шкафовете, в сандъчето с ценностите, това желай и за своя ближен.

Но не е достатъчно само да желаеш това. Всичко, което имаш, разделяй със своите ближни и се старай те да бъдат също тъй сити и задоволени и в нищо да нямат недостиг, както няма и у теб. Затова и Закхей казал на Господа: „ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно”; защото рядко се случва някой да натрупа богатство, без това да е за сметка или с помощ на неговите ближни. С чужди ръце богаташите натрупват имане и съкровища.

Да обичаш ближния си като самия себе си, тази заповед е много велика и с огромен обхват. Тя обема целия живот на ближния от младостта до гроба, при това не само временния, а и вечния. Ако обичаш ближния си като себе си, възпитавай чуждите сирачета в страх Божий и благочестие, обличай ги, храни ги и се грижи за тяхното благополучие: юношите вразумявай и наставлявай, старците утешавай, странниците приемай, гладните храни, болните лекувай, покойниците погребвай, имай голяма загриженост и за живите, и за умрелите.

Колкото по-безкористни са твоите дела в полза на душите на твоите ближни, толкова по-възвишена, по-чиста и по-безукорна е твоята любов към ближните. Слушал си от Евангелието, каква помощ на дело оказал самарянина на човека, попаднал в ръцете на разбойниците. Ако обичаш ближния си като себе си, служи му с цялото си усърдие, служи му както във всички временни нужди, така и за вечното му спасение, защото ти с него ще трябва да живееш в задгробния живот. И каква благодарност ти ще чуваш от него за цялата вечност: „Ти се моли Богу за мен, ти записваше литургии за моята бедна душа, правеше панихиди, помени, подаваше милостиня, молеше се Богу, и заради твоите молитви и твоите милостини Господ пощади моята душа, прости моите грехове, не ме осъди на Своя съд, оправда ме и отвори пред мен вратите на рая. О, аз няма да забравя това през цялата вечност!”

Ето това е любов и такава любов никога не умира. Всичко умира, всичко се унищожава - пророчествата ще се прекратят, езиците ще замлъкнат и знанието ще изчезне, и вярата ще премине, а такава любов към ближния не престава никога, но живее вечно. Ето какво означава да обичаш ближния си като себе си - това значи да правиш всичко за ближния си, във всичко да му услужваш, да му доставяш всичко необходимо за временния и за вечния живот.

А тази любов, с която се хвалят богатите, които заедно с други богаташи пият и се веселят – това е лъжлива любов. Тези пиршества навеки ще разлъчат богаташите и бедняците. И ако се случи да се срещнат в ада, то ще е само за да се поразяват едни други със страшни укори и проклятия: „ако не бяха твоите трапези, твоите питиета, твоя разкош и богатство, които ме развратиха, аз не бих попаднал в глъбините на ада. По-добре щеше да бъде, ако хранеше и обличаше нищите, отколкото да гощаваш мен, участника във всички твои нощни и развратни дела”. Ето с такива укори ще се нараняват един друг богаташите в глъбините на ада.

И тъй, на земята угощавай Христос и Неговите братя, за да може на Страшния съд Божий ти да чуеш не проклятие, а благословение от Бога и да наследиш не ада, а рая, за да живееш там с Христа, с ангелите и с всички светии, което от любов към вас, моите братя и сестри в Христа, от цялата си душа желая.

Боже, вдъхни в сърцата ни истинска, братска, християнска любов. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 8.

Превод: прот. Божидар Главев