Силни думи за това, какво е праведникът като молитвен ходатай за вярващите пред Божия престол, биват казани във втора глава на книга Царства.

Когато наближило времето св. пророк Илия да бъде грабнат на небето във вихрушка, св. пророк Елисей, неговият предан спътник, предчувствайки това, не се отделял от него. Св. пророк Илия на няколко пъти се опитвал да се откъсне от Елисея под предлог, че Бог го праща ту във Ветил, ту в Йерихон, ту на Йордан, но св. Елисей вървял все по стъпките му. Най-сетне, когато стигнали р. Йордан, св. Илия ударил с кожуха си по водата и двамата пророци минали през реката по сухо и стигнали на отвъдния бряг. Там неочаквано се явила огнена колесница и огнени коне, на които св. Илия се понесъл във вихрушка към небето. Тогава св. Елисей от преголяма скръб, че се разделя с наставника си, раздрал дрехите си и извикал следните многознаменателни думи: «Отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!»...

Какво искал да каже пророк Елисей с тия думи? Колесницата и конницата са били древни бойни средс­тва. Който владетел е имал повече колесници и конници, той е побеждавал враговете си. В последния миг от земния жи­вот на св. пророк Илия св. Елисей дава най-пълноценното признание на своя наставник, че той е бил бойната сила на Израиля – негова колесница и конница!

Как? Слабият Илия? Той да е бил бойната сила на своето отечество? Колко пъти той е бил преследван от нечестивия цар Ахав! Колко пъти е бил принуждаван да бяга! Нима той е бил военната мощ на Израиля?

Да! Заради него Бог е пазел целия израилски народ. Не оръжията на Израил са го пазели от враговете му, а огнена­та молитва на св. пророк Илия!

Божията сила «се в немощ напълно проявява» (2 Кор. 12:9). Това се е доказвало хиляди пъти в историята. Слабите на вид последователи на Господа са били по-силни от сил­ните на тоя свят! И са ги победили! «Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните» (1 Кор. 1:27). Това е парадоксът на Божията победа! Не беше ли и прикованият на кръста Христос Победител! «Тази е победата, която по­беди света – нашата вяра!» (1 Иоан 5:4)

«Едни с колесници, други с коне, а ние с името на Го­спода, нашия Бог, се хвалим» – казва псалмопевецът и продължава: «Те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави» (Пс. 19:9).

Как става това чудо - слабият да побеждава силните? Чрез огненото оръжие на молитвата! Който знае истински да се моли, мистично се съединява с Всемогъщия и става сам силен. Един пастир, колкото и да е слаб, владее ли оръ­жието на молитвата, може победоносно да се бори срещу всички врагове на спасението. Ако душата му гори в молитва, той е огнена колесница и непобедима конница за своите енориаши.

Дано Бог удостои нас, свещенослужителите, с тази Своя велика милост да станем, всеки в кръга на своята пастирска дейност, колесница на верния Божи народ и негова конни­ца!

Буди! Буди!

"Пастирът като молитвеник", "Един светец мисионер", Духовна култура, 1954 г., кн. 2 и 3