Не си струва светът да бъде обичан. Ти търсиш в него утехи и удоволствия, а той те възнаграждава със скърби и болести, а често и с погибел на душата. Ти се стараеш да заситиш глада си, а натрупваш сластолюбие и пресищане. Ти протягаш ръка към напитка, за да утолиш жаждата си, а се пристрастяваш към пиянството; ти търсиш задоволство в семейния живот, а натрупваш само врагове, ако не сред родителите, то сред децата; ти искаш да се обезпечиш с някоя и друга парица, а се пристрастяваш към парите. Буквално с каквото и да се захванеш, всичко се оказва враждебно към тебе, всичко ти вреди, всичко само поражда у теб страсти, които се превръщат в твои врагове и мъчители.

Какво да се прави? Как да живее човек? О, ако ние с нашето пристрастие и с нашата любов към света трупахме само временни болки и нещастия, това не би било нещо кой знае какво. Но не, ние помрачаваме ума си, губим свободата си, заглушаваме съвестта си, измъчваме сърцето си – този съсъд на временните и вечните радости – ставаме роби на дявола, Божии врагове, губим всички благодатни дарове, затваряме за себе си райските двери и си проправяме път към дълбините на ада.

Напразно вика гласът на истината: не обичайте света, нито всичко онова, което е в него, тъй като в него царуват само похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (срв. 1 Иоан 2:15-16). Ние сме глухи за словата на апостола. Ние се нахвърляме на всичко, което е привлякло нашия поглед, към всичко се пристрастяваме и носим тежкото бреме на страстите, постоянно страдайки и въздишайки.

Не! Този свят не си струва да бъде обичан. Светът отмъщава жестоко за удоволствията, които предлага. Мъките от страстите са непоносимо тежки, раните са неизлечими, краят на страданията, дадени ни като отплата за нашите мними удоволствия, не се вижда.

Не ми хвали богаташите – ти не знаеш нищо за техните болки и страдания, а за множеството им грехове няма смисъл да отваряме дума. Не напразно Господ е казал: „Богат мъчно ще влезе в царството небесно” (Мат. 19:23). А чрез думата мъчно се посочва, че и самото дело на спасението е много трудно. Това значи: раздай всичкото си богатство на бедните, остави разкоша и удоволствията, умъртви всичките си страсти, отхвърли от себе си веригите на греха и страстите и тогава само ще стъпиш на тясната и трънлива пътека водеща към спасението; тогава само ще преминеш през тесните двери на покаянието – толкова тесни, както ухото на игла, чрез която с огромно усилие се опитваш да прокараш корабно въже.

Впрочем знаем ли ние от числото на богатите мнозина такива, които преди смъртта си доброволно са обеднели и са раздали имуществото си на бедните? Значи няма какво и да говорим за богатите. Нека се веселят, нека се опитват хем да живеят весело, хем това да не е пагубно за тях, защото синовете на този свят са по-досетливи от синовете на светлината, както е казал Господ. Те са спокойни само защото не се зачитат в Евангелието и не се интересуват от бъдещия живот. В Евангелието не се зачитат, защото там ги заплашва едно горко: „Горко вам, богати… Горко вам, преситените сега… Горко вам, които се смеете сега” (Лука 6:24-25).

Те не мислят за бъдещия вечен живот, защото той за тях има страховит вид: душата на бедния Лазар ангелите отнасят в рая, а богаташът бива хвърлен в ада. И става бедняк по-беден и окаян от всеки бяс. В ада ти отнемат всичко – и дома, и каляските, и сандъците с пари, и последната риза ти свалят, и последния кодрант ти взимат, както е написано в Евангелието.

О, свят, лукав свят! Ти даваш камък вместо хляб, змия вместо риба, а вместо утешение – вечна скръб и вечна гибел.

Господи, спаси нас, които погиваме в този свят! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 10.

Превод: прот. Божидар Главев