Вие се страхувате от смъртта, плаши Ви страшният Съд за греховете. Помненето на греховете е полезно, за тях трябва да се скърби и да се плаче.

Това, което християнинът само не бива да прави, е да унива, да се отчайва.

Божият Съд не е като човешкия. На човешките съдилища най-често се стараят да намерят за какво да се хванат, така щото да осъдят и невинния. А на Божия Съд е обратното – всичко е насочено към това, щото да се намери (ако не е грешно така да се изразя) за какво да се хванат, така че да се оправдае и най-големият грешник...

И ние с Вас, макар да се валяме в бездната на греховете, нека се уповаваме на неизследимата бездна на Божието милосърдие!

„Не се надявайте на князе, на син човешки...” (Пс. 145:3). Нашата „помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята” (Пс. 120:2).

Нека тези слова на вехтозаветния поет-псалмопевец да бъдат винаги (казано на съвременен език) наш основен лозунг, ободряващ, укрепяващ, утешаващ.

„Радость вечного общения”, серия „Каждому человеку”, Издательство Московской Патриархии Русской Православной Церкви, Москва, 2022

Превод: Десислава Главева