Неделя 18-та след Петдесетница. За слушането на словото Божие
Братя, днес аз искам да побеседвам с вас за необходимостта от слушане на словото Божие.
Вие ходите на църква и сте длъжни да бъдете в Божия дом. Там, особено на литургията, се чете и нерядко се разяснява словото Божие. Слушайте всички, особено родителите, словото Божие и неговото разяснение в поученията на свещеника.
След като се приберете от църква у дома, първото ви задължение е да съберете своите деца около себе си и ако някои от тях са били в църква, попитайте ги: „Какво на вас, деца, днес ви направи впечатление в църквата? Какво донесохте у дома? Кой от вас старателно се молеше на Бога? Чухте ли днес какво говореше свещеникът в църквата? А какво разбрахте от казаното от него?
След това накарайте някое от децата да разкаже чутото. А на който разкаже най-добре, дайте някакво поощрение, или обещайте да му купите нещо. И похвалете разумното дете пред всички деца, пък което дете не разкаже чутото, него не го поощрявайте и не го хвалете, а поне мъничко го порицайте.
Ако децата по някаква причина не са разбрали и не са запомнили чутото в църквата, родителите трябва да им го разкажат и обяснят. Могат да кажат на децата: „Тъй като вие, деца, сте се разсейвали в църквата, гледали сте хората, а не светите икони, не сте се вслушвали в това, което говори свещеникът, или в това, което пеят на клира, тогава аз ще ви разкажа какво днес бе казано от свещеника. Той каза, че на земята всичко е суетно, че ние няма много дълго да живеем, че всички ние – едни по-скоро, други не толкова скоро – със сигурност ще умрем, че нашите домове ще преминат в други ръце, или с времето ще се разрушат, че на земята всичко е временно и скоропреходно, че самата земя някога ще изгори, че всички хора все някога ще умрат, а след това ще възкръснат от гробовете по Божие повеление и ще отидат на небето в рая, ако са били добродетелни, или в ада, ако са били зли. Деца, вслушвайте се хубавичко във всичко, което се чете в църква, което се пее, или в това, което казва свещеникът.
Ето например, наскоро свещеникът беше казал, че ако искате храната ви да бъде много вкусна, то винаги преди обяд прочитайте молитва, макар и кратичка. А за да бъде още по-вкусна, старайте се преди обяд да извършите някое добро дело: или подайте милостиня, или се отбийте при някоя бедна старица или вдовица, или на сираче дайте милостиня, утешете го с думи, направете изобщо някое добро дело. Тогава седнете на масата да обядвате; тогава храната ви ще бъде вкусна както поради това, че Бог я е благословил след молитвата, така и защото сърцето ви ще е радостно, задето сте утешили сираче или вдовица. Винаги така става: когато на душата е радостно, тогава и на тялото е приятно.
Горчива е храната в дом, в който с ругатни сядат на масата, или заради скъперничество се стараят да наситят само собствения си стомах, докато гладните ходят около кофите за смет, чукат по прозорците и просят хляб, а ти им казваш: да ви даде Бог, а сам преяждаш. Не! На такава маса храната не е вкусна.
Деца, вие трябва с всичкото си усърдие да слушате и всичко чуто да изпълнявате, защото свещеникът не говори от себе си, а от Божието Писание. Говори това, което Бог е говорил чрез пророците и апостолите и което е написано в светото Евангелие. Ходете на църква и слушайте внимателно това, което се говори там, припомняйте си го, когато се приберете у дома.
Който слуша словото Божие, на него Господ изпраща и щастие на земята, Царицата небесна го награждава и ангелите Господни го пазят. Наистина такова семейство, в което беседват за Божието Писание, бива най-щастливо и непременно ще получи от Бога награда на небето и на земята.
Господи, вразуми всички нас да вършим Твоята свята воля. Амин.
Простые и краткие поучения. Том 10.
Превод: прот. Божидар Главев