„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Божият закон и човешкото предание
„Отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание” (Марк 7:9).
В светския живот това се случва на всяка крачка, тоест на всяка крачка се отменя Божията заповед заради човешкото предание. Тази отмяна е станала нещо толкова обичайно и „законно”, че хората дори не я забелязват.
Хората желаят в своя живот да се ръководят от разума си, а при следването на собствения разум става неусетна подмяна на Божия закон с човешкия обичай. На хората им се струва, че живеят смислен, разумен живот и са напълно свободни в избора на своите постъпки. Празно заблуждение - просто се огледайте наоколо!
Хората от всички времена са роби и папагали. Те са роби и папагали не само в бита, където всичко се върши, „както е прието”, но те са роби дори в своята мнима идейност и духовност, когато под влиянието и давлението на модното течение на мисълта те сами настройват своята идейност и духовност според него и започват да танцуват под звука и ритъма на модните напеви. Християнството - тази висша и богооткровена Правда за живота, се затъмнява и измества благодарение на диктатурата на модата. То или съвсем бива отхвърляно като отживелица и негодна житейска теория, или остава външно прикачено към живота като стара полубезжизнена традиция.
Оказва се, че послушанието на висшата Истина за живота, послушанието Богу е заменено от робството пред празните и глупави дрънкалки на времето. Клетият сляп човек не вижда, че като евтин артист папагалства и танцува под звука на някакви жалки балалайки! Спокоен е той, а понякога е и горд. Той е „свободен”… Той се намира в първите редици на съвременността! Той е носител на човешкия прогрес!
Така оковите на съвременността, които се променят едва ли не с всяко поколение, биват носени спокойно и човек не ги забелязва, а Божиите повеления относно живота, повеленията, които наистина изправят и направляват живота, не са нужни. Това са вехтории, това са вериги, възпрепятстващи живота. Каква жалка заблуда! Оковите на ограничения човешки ум и човешките превземки и преструвки са предпочетени пред Вечната Правда, пред Светлината на живота!
Остър недостиг на разум!...
Защо се случва така?
Защото Божието слово „щеш, не щеш” те безпокои. То тревожи съвестта; то свързва у човека стихията на злото. То изисква контрол върху себе си. Божият закон е като съдия у всеки човек. А човешката разпуснатост и развратеност се оказва по-приятна и по-приемлива, защото развързва низшите стихии и ги поощрява. Така човешкият обичай получава деспотична власт, а Божият закон се унищожава.
Епископ Шлиссельбургский Григорий (Лебедев). Проповеди. Духовные размышления. Письма к духовным чадам.
Превод: прот. Божидар Главев