„Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница” (Лк. 3:19–22).

Ирод е образът на разпаленото самолюбие заради разтревожената съвест и изобличенията на правдата, което си мисли, че може да се избави от тези неприятности посредством насилие. Иоан Предтеча е образът на правдата, подгонена от самолюбието, когато то обладава необходимите за това средства.

Както и да омекотяваш правдата чрез снизхождение и фигури на речта, каквито могат да бъдат изобретени от любовта, която не желае да уязви сърцето на другия, ликът на правдата ще се изправи пред очите на съвестта и там вътре ще повдигне буря от изобличения.

Самостта е недалновидна и тя не може да съобрази, че изобличението всъщност не е отвън, а е отвътре и тогава човекът с цялата си сила въстава срещу външния изобличител. Като му запушва устата, тя [самостта] смята, че ще заглуши и вътрешния глас. Само че не успява, защото насочва усилията си в погрешна посока. Съвестта трябва да бъде умиротворена. Тогава колкото и външни изобличители да се появят, вътрешният мир няма да бъде нарушен, а напротив – такива изобличения дори ще го задълбочат, заставяйки го да събере вътре в себе си успокоителни убеждения – вярата в разпнатия Господ, искреност в покаянието и изповедта и твърда решимост да не върши нищо против съвестта си.

Ето накъде трябва да се обърне изобличаваният, а не да затваря изобличителите в тъмници, както Ирод затвори Иоан. Защото словото на Божията правда броди навсякъде из земята и всяко такова слово за теб се явява един Иоан-изобличител.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев