Един човек, като се отправил на далечен път, повикал слугите си и им дал от своето имущество – едному дал пет таланта, другиму – два, на трети – един.

Първият отишъл, пуснал своите пари в оборот и придобил печалба пет таланта. Същото направил и другият и получил съразмерна на талантите печалба. Но третият, на когото бил даден един талант, отишъл и закопал в земята среброто на своя господар.

След известно време господарят се върнал и поискал отчет от слугите си. Дошъл първият и казал: Аз получих от тебе пет таланта, ето ти другите пет, които придобих с тях. Дошъл и вторият и казал: Аз получих от тебе два таланта, ето ти още два, придобити от мен. Доволният господар отговорил: Добре, в малко сте били верни, над много ще ви поставя; влезте в радостта на своя господар.

Но ето че дошъл и третият, който бил получил един талант и някак със страх и с известно негодувание казал: Господарю мой, аз зная, че ти си човек строг и пресметлив, жънеш, където не си сеял и събираш, където не си пръскал. Затова аз отидох и скрих моя талант в земята, а сега го извадих оттам, ето ти твоето. Огорченият господар отвърнал: Рабе лукави и лениви! Трябваше да дадеш среброто ми на банкерите и аз, когато се върна, щях да си го получа с лихва. Вземете от него таланта, казал той на своите слуги, а непотребния слуга хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Това е цялата днес прочетена притча. Какъв смисъл е заключен в нея? Ето какъв.

Господарят, който раздава талантите, е Бог; талантите са способностите, силите и имуществото. Всичко това у нас е от Бога, а не е наше, всичко ни е поверено само временно. На Страшния Съд ние ще дадем отчет пред Бога как и за какво сме употребили всичко това. Ние вкарваме тези таланти в оборот, когато тези способности, сили и имущество употребяваме за полза на ближните и за служение Богу. Който живее само за себе си, той закопава своите таланти в земята. Външната тъмнина, където е хвърлен ленивият раб, това е страшният ад, където ще се мъчат грешниците. Ето смисълът на настоящата притча.

И тъй, нека не закопаваме талантите си в земята. Колкото сили имаме, нека помагаме на ближните и последния даден ни талант нека пуснем в оборот. Това, което ние употребяваме за себе си, може да погине, а това, което употребяваме за другите, то завинаги ще си остане наше. Не забравяйте, че Бог на Страшния Съд ще поиска от нас отчет именно за това, колко и каква полза ние сме принесли на ближните си, колко придобивки сме принесли на другите. Не спасява душата си този, който, загрижен за своето спасение, забравя за ближните си. Спасявай другите, ако искаш да спасиш себе си; давай временно щастие на ближните си, ако искаш да се насладиш на вечно щастие; отделяй от земните блага за другите, ако искаш да вкусваш небесните блага.

Външната тъмнина е предназначена за този, който е невнимателен към своите ближни; нетърпим плач очаква този, който допуска ближните му да плачат; вечен огън очаква този, който е хладен към другите. И евангелският богаташ попаднал в ада именно затова, че сам той пирувал и се веселил, а Лазар пред вратите му лежал без всякакви средства за съществуване. Не бива да се оправдаваме с това, че нямаме много. Каквото имаме, това и да дадем, за да имаме прибавление и нарастване, не по отношение на временното, а по отношение на вечното. Третият раб имал само един талант, само че за това че го скрил в земята, без талантът да принесе полза, той бил хвърлен във външната тъмнина. Който има уши да слуша, нека слуша. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев