Ще Ви попитам и аз. Отговорете за себе си на моите въпроси.

Колко сте се учили и трудили, за да станете лекар и да помагате на хората в техните телесни недъзи? Бихте ли могли да застанете на това поприще, избягвайки училището, института и многото години практическо обучение по своя­та специалност?

А душата не е ли повече от тялото?

Възможно ли е, едва прекрачили прага на църквата, да станете в нея учител и целител на човешки души? Да погу­бите тялото е страшно и отговорно пред Бога и хората, а да погубите душите на другите – това означава безвъзврат­но да погубите и своята душа. Ето Ви въпроси за размисъл.

А и съпругата Ви – тя не е ръкавичка, та да я свалиш и да я затъкнеш в пояса си, а е жив човек, и тя живее в потока на Божия Промисъл. И чрез нея по-бързо, отколкото чрез когото и да било другиго, Господ може да Ви възвести исти­ната.

А родителите Ви, а семейството Ви?

Може всичко да разрушиш, но върху руини нищо не ще построиш. И който не умее да се оправи в собственото си се­мейство, как ще се оправи в Църквата Божия?

Бог да Ви умъдри!

Архимандрит Иоан (Крестянкин), Писма, Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф”, Света Гора Атон, 2004 г.