„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Неделя 10-та след Петдесетница. Изцеление на бесноватия юноша
Един нещастен и жалостив баща се измъчил много заради своя син, който по новолуние бил хващан от бяс и зле страдал: във време на припадък често падал в огън и често във вода. Обикновената надежда на човешката помощ била вече изчезнала у бащата. Но като чул за Галилейския Чудотворец – Господа Иисуса Христа, завел при Него своето страдащо дете.
Най-напред се срещнал с учениците на Господа и ги помолил да излекуват момчето, ако могат. Обаче въпреки тяхното желание и опит, те не могли да изгонят злия дух. Тогава бащата се обърнал направо към Спасителя: паднал пред Него на колене и Му рекъл: «Господи, помилуй сина ми; той… зле страда… Водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят».
Господ му казал: «Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия» (Марк. 9:23). Бащата викнал и през сълзи рекъл: «Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!» (Марк. 9:24), тоест: подкрепи ме във вярата ми!
«Доведете момчето тук!» – казал Господ. И запретил Той на беса, и бесът веднага излязъл из момчето. И от оня час то оздравяло!
После учениците насаме запитали Господа: «Защо не можахме ние да изгоним беса?» Той им отговорил: «Поради вашето неверие!» – Знаем, че Господ Иисус Христос бе дал на апостолите власт «над нечистите духове, да ги изгонват» (Мат. 10:1, 8). И ако в случая не са могли да изгонят беса, а и Господ ги изобличава в неверие, то от туй е ясно, че те, като са узнали от бащата за проявата, продължителността и упоритостта на беснуването, ще да са се усъмнили в силата си да изгонят беса. Господ добавил: «Тоя пък род, тоест злата сила, не излиза, освен с молитва и пост».
Това е, братя и сестри, съдържанието на литургийното свето Евангелие на Неделя 10-та след Петдесетница (Мат. 17:14–23).
От разказаното е ясно, че източникът на чудото се крие в Божието всемогъщество и човешката вяра. В случая вярата на бащата на момчето. Чудото става тогава, когато човекът вярва истински, с детска простота. Чудото се извършва там, където вярата на човека се среща с Божието всемогъщество. Божието всемогъщество няма граници, но вярата на човека рядко достига непоколебима твърдост, затова твърде рядко наблюдаваме чудеса, затуй и в светите места при аязма и пред мощите на светии и чудотворни икони, където се стича много народ на молитва, изцерение получават единици, в чиито сърца е имало истинска вяра.
Бог обаче ни е посочил средства, чрез които, ако искаме, можем да усилим вярата си. Две от тях са: молитвата, която освещава душата, и постът, който убива в самия корен плътските страсти и похоти. Всеки от нас има възможност да се възползва от тези средства и Божията благодат е всякога готова да ни подкрепи и да ни помогне.
Ето един случай, който ни показва поради що Божиите раби са се удостоявали с чудо.
Дякон Иоан Постник, който често се грижел за прехраната на свети Симеон Христа ради юродиви, попаднал в неочаквана беда: неизвестни злодейци убили един човек и хвърлили трупа му в двора на дякона. На сутринта намерили убития и обвинили дякона Постник в убийството на тоя човек. Съдията присъдил да обесят Постника на едно дърво.
Осъденият бил отведен на мястото на наказанието. По пътя той тайно усърдно се молел: «Боже на Юродивия, помогни ми! Боже на Симеона, защити мене невинния в тоя страшен час!»
В това време преподобни Симеон бил на полето. И ето, дошъл при него един старец и му казал: «Симеоне, твоят приятел и благодетел дякон Постник Йоан е осъден на смърт; ако той умре, ти ще загинеш от глад; никой не се грижи за тебе така, както той се грижи!» Свети Симеон се отдалечил в самотно място. Там коленичил и започнал усърдно със сълзи да се моли Богу да избави дякона Йоан от смърт.
Молитвата на Иоан Постник и на свети Симеон била чута. И чудото станало: убийците били неочаквано открити и съдията изпратил човек на мястото на наказанието да освободят осъдения невинен.
Постът и молитвата на дякона Иоан и свети Симеон и твърдата им вяра в Божията помощ привлекли Божието всемогъщество и се извършило чудото!
Чудото, братя и сестри, е отговор на силна, искрена и непоклатима вяра в Бога и на постнически и молитвен живот!
Значи ако днес рядко стават чудеса, това се дължи на това, че нашата вяра е слаба, че нашето сърце често е изстинало за Бога, че ние или сме забравили Бога, или може да не сме Го забравили, но само външно, бездушно, фарисейски Му служим; занемарили сме поста и молитвата, само по име сме християни!
Да засилим вярата си! В литургийното свето Евангелие на Неделя 10-та след Петдесетница Спасителят ни посочва две от средствата за това: сърдечна молитва и въздържане от угаждане на плътта. Да се възползваме от тях и с тези две крила да полетим високо над тинята на греха! При вяра и благочестие животът ни ще бъде изпълнен с чудеса и знамения и ще бъде светъл и благословен.
Вяра, молитва и пост – това са най-силните, най-ефикасните оръжия срещу демоните! Нека се въоръжим с тях, за да можем да устоим, както пише свети апостол Павел на Ефесяни, «против дяволските козни» и нападения (Еф. 6:11). Амин!
Сборник проповеди, СИ, 1976 г.