Мат. 9:27–35

Рим. 15:1–7

Петнадесетата глава на Посланието до Римляни апостол Павел започва с думите: „Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите”.

Кои сме тези „ние”? „Ние” означава той, пишещият, и аз, слушащият и четящият. А кои тогава са „слабите”? Ами всички останали и на първо място тези, които са близо до нас - „ближните”. И ето: „Всеки от нас е длъжен да угажда на ближния”. Но да угажда далеч не във всичко, а както е казано по-долу: „в доброто, за назидание”. Най-напред в това, което е пряко насочено към истинското благо, към спасението на душата. Но и всякаква помощ в каквато и да било житейска работа може да бъде „за назидание”, може да предразположи човека да слави твоя Бог и да тръгне по твоя път.

Но угаждайки в житейското, трябва именно „не на себе си да угаждаме”. Защото бърборкото и любопиткото само това и чака - да „угоди” на ближния, давайки ухо на пустословието и отговаряйки със същото. Чревоугодникът само това и чака – да нахрани и напои ближния, а заедно с него и много повече себе си. Ленивият с най-голямо удоволствие ще изостави Божието дело, за да „угоди” на ближния. А истинските християни, когато им се е налагало заради ближния да отстъпят за малко от строгите си правила, след това тайно още повече самоограничавали себе си.

Случва се на човек да угаждат във всичко, както това трябва да правят за Бога. Това е истинско идолослужение и в Писанието е казано, че „Бог ще разсипе костите на човекоугодниците” (Пс. 52:6 - слав.).

А понякога пък се случва тъй, че човек като че угажда на ближния, а всъщност направо върши волята на бесовете. Ето например мълчанието е добродетел, заслужаваща похвала, а в днешното Евангелие ние чуваме, че то може да бъде вследствие на бесовска обсесия. И за да не се стигне до такова състояние, човекът не трябва в угода на ближния си да извършва грехове. Не трябва след като си хванал плуга, да се обръщаш назад.

Например, ако си дал обет за безбрачие, не трябва да се съгласяваш на женитба, дори някой да ти е обещал, че заради тази твоя жертва, той ще тръгне по пътя на спасението. Човекът, бидейки образ и подобие Божие, няма право като слама да хвърля себе си в огъня на своите или на чуждите страсти. Пък и никога твоето отстъпление от Бога няма да принесе полза за някого. Светите отци дори казвали, че ако видиш давещ се, протегни му тояга, а не ръката си. Ако той се окаже способен да се изтегли, ще се изтегли. Но ако вече не може да стори това, то поне няма и теб да повлече под водата. Колко много такива печални случаи има, когато някои вярващи жени се опитвали да спасят от пиянство или други пороци чужди мъже!

А пък който действително желае да угажда на ближния „в доброто, за назидание”, то негов учител е Сам Господ. Апостолът привежда думите на пророк Давид, казани като че от лицето на Бог Син към Бог Отец: „хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене”. Синът Божий дошъл на земята, желаейки да угоди на Отца. Той изпълнявал Неговата воля, говорил Неговите слова. И в резултат на това всичките хули на хулещите паднали не върху Отца, а върху Сина, привеждайки Го накрая към Кръста.

Христос угодил и на нас, но не на нашите страсти, а на всичкото онова добро, което Сам Той пробудил в нас. Затова и е казано: „Приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия”. Амин.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев