Да благодарим на Господа, Който е устроил спасителна за нас Църква и ни е сподобил да бъдем нейни членове!

Но ето ти беда: врагът на истината и доброто е непокорен и недоволства поради това, че ние сме оградени от такъв благонадежден щит. И както във времената на апостолите, така и сега той въздига празнословци с прелъстен ум, противящи се на здравото учение, които тайно влизат в домовете, „учейки на онова, що не трябва, самите те бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело” (Тит. 1:10-11,16).

Имам предвид разколниците, които вървят по тъмни пътища и учат на това, които самите те не разбират. Някаква стара мома от поморската секта^[1] или някакъв старец, който едва чете, започват да отварят очите на хората, че Църква вече няма, няма тайнства, няма свещенство и всеки да се спасява както може. Хората ги слушат и започват да се отчуждават от Светата Църква.

Това, което те говорят, не е нещо чудно или ново, защото те търсят, както посочва апостолът, „гнусна печалба”, но това, че ги слушат, ето то е наистина много чудно. Няма Църква, няма тайнства, няма нито свещенство, нито спасение – но къде се дяна всичко това?! Нима напразно Единородният Син Божий дойде и претърпя кръстна смърт? Нима напразно след извършеното от Господа, небето се отвори за нашето спасение? Нима напразно слезе Светият Дух и показа толкова много чудеса и знамения? Нима напразно се подвизаваха светиите и страдаха мъчениците? И всичко това като че за нищо не е послужило и не е могло да спаси Църквата, чиято Глава Христос дал обещание да пребъдва с нея до края на времената?...

Но погледни какво се случва в светия град Йерусалим и по цяла Палестина, в Александрия и Антиохия, в Кесария и малоазийските църкви, в Кипър и Гърция, в Цариград, в България, Сърбия, Молдавия и Влашко и по цяла Русия! Навсякъде има свещенство, навсякъде има тайнства, навсякъде има присъствия на Божията сила, което е знак за благоволението и примирителното към нас Божие приближаване. Както отначало, тъй и досега ние чуваме словото на примирението и виждаме самата негова сила, която и досега неизменно пребъдва в Църквата, а те не я виждат, или не искат да я видят, защото злобата е ослепила очите им.

Ето например светителите Митрофан и Тихон Воронежки, свети Инокентий Иркутски, свети Димитрий Ростовски и много други, чиито мощи почиват нетленни на много места – те към коя Църква са принадлежали? Към нашата Света Православна Църква. Не е ли това явен знак, че ние имаме Църква-спасителка, с тайнства, които имат силата да освещават, и свещенство, което е способно да ръководи; Църква пазеща истината и посочваща порядките на богоугодния живот. Църква, която е невеста Христова и е преукрасена с всички добродетели.

Лъжат тези богомерзки кощунници и искат всички да развратят, а „те сами са роби на развалата” (2 Пет. 2:19)!

Святитель Феофан Затворник. Созерцание и Размышление. - М.: "Правило веры", 2000

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Руски разколници-старообрядци - бел. прев.