Със сегашното вечерно богослужение, братя и сестри, започва Празникът в чест на всички светии.

В моята проповед ще се спра на следния общ въпрос, който би трябвало всякога да си задаваме, когато честваме светец или светии: почитаме ли ние достойно светиите?

Навярно ще ми кажете: че как да не ги почитаме достойно? Не виждате ли колко богомолци са изпълнили храма? Ние благоговеем пред светиите, молим им се, палим свещи пред светите им икони, целуваме свещените им образи. Нима всичко туй не свидетелства, че ние достойно почитаме светиите?

Да, братя и сестри, то свидетелства, но свидетелства само за известна почит, ала не и за напълно достойна почит. Достатъчно ли е това за едно достойно християнско почитане на светиите? Аз ще отговоря отрицателно: съвсем не е достатъчно!

Достойното честване се състои в уподобяване на светиите. Ако ги почитаме истински, то ще мислим за онова, за което те са мислили, ще обичаме онова, което те са обичали, ще вършим онова, което те са вършили.

А те са мислили само за това, за което християнинът, по наставлението на свети апостол Павел, трябва да мисли, а именно: «за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно... що е добродетел, що е похвала» (Филип. 4:8), те са имали, пак в духа на Апостол-павловото напътствие, «ум Христов» (1 Кор. 2:16), «същите мисли, каквито е имал Иисус Христос» (Филип. 2:5).

Те са обичали Бога тъй, както Сам Спасителят повелява: «с всичкото си сърце; и с всичката си душа, и с всичкия си разум..., и ближния си като себе си» (Мат. 22:37, 39).

Те са вършили само волята Божия (Йоан. 4:34), вървели са по стъпките на Господа Иисуса Христа, според както поучават светите апостоли (1 Петр. 2:21), подражавали са Нему и на самите апостоли (1 Кор. 4:16; 2 Сол. 3:9).

Нека се обърнем сега към себе си. Нека ние, които сме се събрали в този свети храм, за да честваме всички светии, нека се запитаме, всеки сам себе си да запита: какви са моите мисли? За какво мисля аз ден и нощ? Чисти, свети ли са мислите ми? Добри мисли ли са? Или са нечисти, порочни, лоши?

Какви са моите чувства? Какво е моето сърце? С какво е то препълнено? Какво е моето съкровище, което се крие, което се таи там в сърцето ми? Обич, прошка и снизходителност, сърадване и състрадание ли има в него, или омраза, злоба и мъст, завист и жестокост?

Какви са моите дела? Волята Божия ли изпълнявам, или внушенията на сатаната? По стъпките на Христа ли вървя, и Нему и на Апостолите ли подражавам, или следвам лукавия и неговите ангели (Мат. 25:41), като се уподобявам тям?

Храм на Духа Светаго ли съм аз, както са били светиите, или съм седалище на тъмните сили, на духовете на злобата, за които говори свети апостол Павел в Посланието си до ефесяни (6:12)?

Нека всеки да изпита себе си и ако открие, че има у него нещо нередно, да се потруди и изправи! Докато сме живи все още има време за изправление. Можем да се поправим! Можем да се променим! Можем да станем други - нова твар, нови човеци в Христа Иисуса (Гал. 6:15).

В туй ще ни помагат светиите. Те са наши невидими помощници. Трябва само да се пробудим от духовния сън, в който се намираме. Да съзнаем своята греховност и да възжелаем да се променим, това е първата стъпка към обновление.

Естествено, това обновление няма да се осъществи само с наши сили, но и с Божията помощ, чрез която станаха светии тия, които сега ние честваме.

Обновлението ще дойде чрез силата, която иде отгоре, благодатта на Светия Дух, Който, заедно с Бог Отец и Бог Слово, от «хаоса», както повествува първата глава на книга Битие, създаде Космоса - този благоукрасен, хармоничен, чуден свят.

Ето тая сила - благодатта на Светия Дух, прави преврат в сърцата и душите. Тя обновява, създава нови хора - борци за доброто, защитници на правдата, проповедници и изповедници на истината.

Когато тая сила, благодатта на Светия Дух, зацарува в нашите сърца, в нашия живот, тогава ще имаме свети родители, свети наставници, свети деца, свети люде. И животът ще бъде Царството Божие дошло в сила на земята.

Братя и сестри,

Св. ап. Павел пише в своето Послание до евреите: «Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им» (13:7).

Светиите са наши наставници във вярата със слово, с пример и с живот. Знаем как е протекло и завършило житието на известните нам светии. Не остава друго, освен да подражаваме на вярата им, на делата им; да вървим по техните стъпки, да станем носители на истина, правда и обич, живи жертвеници - да светим, да топлим, да животворим. Та не само ние, но и ония, които са свързани с нас, никой да не ходи в тъмнина, но да има «светлината на живота» (Йоан 8:12).

Нека почитаме светиите достойно, «не с думи или с език, а с дела и истина» (1 Иоан 3:18). И да се ползуваме от тяхната благодатна помощ за наше духовно възрастване и усъвършенстване, призовавайки ги молитвено! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.