Познали страха Божий и неговата благост и човеколюбие, явени както в Стария, така и в Новия завет, нека се обърнем към Него от цялото си сърце. Защо да погиваме, братя? Нека очистим ръцете си; да направим чисти сърцата си; да поскърбим, да се съкрушим и да заплачем за нашите грехове!

Да не допускаме помисли, умаляващи нашите грехове и вещаещи, че са опростени. Защото за такива помисли опазващият ни от тях Господ е казал: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители” (Мат. 7:15). Защото докато нашият ум се теготи от греха, ние още не сме се сподобили с прощение и не сме принесли подобаващи плодове на покаянието.

Плодът на покаянието е безстрастието на душата, а безстрастието е изглаждане на греха. Ние нямаме още съвършено безстрастие, тъй като понякога страстите ни досаждат, а понякога не. Значи още не сме се сподобили със съвършено опрощение на греховете. От прародителския грях сме се освободили чрез Светото Кръщение, а от греховете, които сме дръзнали да допуснем след Кръщението, ще се освободим чрез покаянието.

Избранные творения преподобного Максима Исповедника, Москва, 2004

Превод: прот. Божидар Главев