Правата на човека

Либерализмът поставя акцент върху правата на всеки отделен човек: правото на мнение, правото на почивка, правото на свобода на самоизразяването и самоопределението и мн. др. Той не просто декларира тези права, но и ги защитава. Защитава ги тъй ожесточено, че често въстава дори срещу демокрацията, против решенията на мнозинството граждани в името на защитата на интересите на различни малцинства.

Християнството също говори за множество естествени права^[1] на човека, които обаче са възникнали не от само себе си и не от самия човек или множество човеци, а в съответствие с високото назначение на човека да бъде сътворец и съработник на Бога в делото на устройването на света: „пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята” (Бит. 1:28).

При това християнството също така не забравя да напомня на човека за това, което либерализмът все някак си пропуска – за задълженията на човека. Пълноценен човек и пълноправен гражданин от отделния индивид правят съвсем не умението да се падне в едно или друго сексуално извращение или да си издействаш помощ за безработен, паразитирайки за сметка на обществото. А ако той подобаващо възпитава своите деца, грижи се за възрастните, застъпва се за защита на отечеството си в случай на война – тогава може да се каже, че той отговаря на високото призвание на човека и свързаните с това призвание права.

Индивидуализъм

Либералната философия определя индивидуалността като една от най-висшите ценности на обществото. Всеки човек трябва да бъде неповторим и уникален. При това не е важно какъв е източникът на тази уникалност и каква е нейната крайна цел. Човек може да стане наркоман, да си боядиса косата зелена, да рисува картини с фекалии и прочее – всичко, което те прави различен от другите е прекрасно. Уникалността е самоцел.

Християнството също приема, че всеки човек е неповторим и важен. Но той е ценен не сам по себе си, защото човек по начало сам по себе си нищо не представлява, а като потенциал, като творение съществуващо с цел да изживее живота си така, че максимално да се уподоби, да се освети и да се съедини със своя Създател Бога.

Жизнените пътища на повечето светии имат много общи черти, защото те всички са следвали едно Свещено Писание и били научавани от всичко това от Единия Свети Дух. И това единство в подобието е завладяващо и вдъхновяващо.

Възвестявайки, че „човек се ражда и умира сам”, либерализмът също така вселява в човека страх от самотата и обезсмисля всъщност всички негови усилия да придобие индивидуалност. Кой ще трябва да оцени тези усилия, ако човекът живее само за себе си?^[2]

Християнинът никога не може да бъде самотник. Първо, той винаги помни това, че съществува пред Божието лице; второ, той живее в Църквата, сред обществото от християни, където всеки се стреми да види в ближния си личност, с която заедно вървят по пътя за познаване на Бога.

<< предишна || следваща >>

Православие.фм


Превод: прот. Божидар Главев

[1] Всъщност християнският смисъл на понятието право е противоположно на разбирането характерно за либерализма. При либерализма правото е израз на свободата и независимостта на човека, свобода, изразяваща се по-често в потъпкване свободата на други човеци, докато в християнството е точно обратното – правото е израз на зависимостта и свързаността на човека с неговия Творец Бога, както и на свързаността и задължението на човека към ближните си - бел. прев.

[2] На практика индивидуализмът е по-изявен като тенденция при съвременния либерализъм, но колективното начало също е било предпочитано от либерализма в определени моменти от неговото развитие. Тоест противопоставянето на индивидуализъм срещу колективизъм е противопоставяне вътре в либерализма, а не израз на противопоставянето по оста либерализъм срещу християнство - бел. прев.