«Оттогава Иисус начена да про­повядва и да казва: Покайте се, защото се приближи Царството небесно.»

(Мат. 4:17)

След кръщението Си в река Йордан Господ Иисус Христос бил отведен от Духа в Юдейската пустиня, за да бъде изкушен там, от дявола.

Тук Той постил 40 дни и 40 нощи (Мат. 4:1-2). После се вър­нал в Галилея в град Назарет. А след туй се заселил в град Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови. И както чухте от днес прочетеното литургийно свето еванге­лие (Мат. 4:12-17), оттук Спасителят е наченал да проповядва. Така се изпълнило реченото чрез пророк Исаия: «Земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма све­тлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина» (Ис. 9:1-2).

Благовестието за спасението първом изгря сред най-изостаналите духовно, сред народ, който седял в духовен и нравствен мрак. Такъв е бил град Капернаум и целият оня край, който се намирал под лошото влияние на тоя град.

Колкото духовният и нравственият мрак е по-гъст, толкова по-ярка е светлината на спасителното Божие слово!

Светлината, която Господ Иисус Христос носеше, разпръс­нала мрака, и настанал за ония човеци светъл ден. Чрез словото на Спасителя Капернаум видял светлина и ста­нал любим Негов град, в който Той често благовестял и вършел дивни дела от обич към човека. Какво според евангелист Матей говорел Господ на на­рода? Той казвал: «Покайте се, защото се приближи Царст­вото небесно!»

С проповед за покаяние са се обръщали към народа древните Пророци, и най-великият между тях, последният при идването на Христа – Иоан Кръстителят.

Древните пророци са проповядвали покаяние при разни беди, нещастия и грехопадения сред народа. С тази проповед за покаяние те са се явявали като мощни фарове, които са осветля­вали пътя, който водел към истината на живота и спасението.

Свети Иоан Кръстител чрез проповедта за покаяние пригот­вил пътя на Господа. И Господ Иисус Христос започнал Своята проповед с призив към покаяние. Той впоследствие често заявявал, че е дошъл имен­но да призове «грешници към покаяние» (Мат. 9:13). Тоя зов бе чут и приет от грешниците, които съзнавали своята греховност.

И учениците Христови продължили Спасителевата проповед за покаяние. За тях в светото евангелие се казва: «Те тръгнаха и проповядваха покаяние» (Map. 6:12).

Нищо не може да се стори без предварителна подготовка. Не може да се строи каквато и да била, малка или голяма сграда, ако предварително не се разчисти мястото за строежа. Нивата не може да роди плод, тъй че да възнагради труда, ако не бъде предварително очистена от камъни и тръни. Лозе не се сади преди грижливо да се подготви почвата, като се изоре дълбоко.

Нещо подобно е покаянието: то е разчистване и подготвяне на мястото за духовния строеж, подготовка на душата – на ума, сърцето и волята, за да бъдат плодотворни и то добротворни.

Покаянието е разчистване на духовния терен у човека, за изграждане там на Храма Божи. Нали Апостолът казва: «Не знаете ли, че вие сте храм Божи и Духът Божи живее във вас» (1 Кор. 3:16)? Душата трябва да се подготви, за да бъде там посято семето на Божественото учение. Тая Божия нива трябва да бъде добре приготвена, за да минат по нея благословените нозе на Небесния Сеяч и да паднат в браздите спасителните семена на Неговото учение!

Подготвената душа вече може чрез светото Тайнство Изпо­вед да се удостои да приеме «Дара на Светаго Духа» (Деян. 2:38). Дарът на Светия Дух подкрепя покаялия се човек в усилията му за усъвършенстване, в старанието му за духовно възрастване. Без покаяние не би могло да става дума за каквото и да било християнско усъвършенстване. И то, покаянието, трябва да бъде често, толкова често, колкото често грешим! Ако нивата трябва да се оре всяка година и често да се чисти, ако ло­зето трябва също да се копае всяка година, то и човешката душа трябва постоянно да се очиства от греховните наслоения и влия­ния!

Нивата трябва да бъде старателно пазена и гледана, за да не поникнат в нея плевели. Така е и с душата!...

Покаянието е постоянният спътник на духовното издигане. То обогатява човека с плодове на духовен и нравствен живот и приближава Царството Божие вътре в човека.

Братя и сестри,

Нека винаги да звучи в ушите ни проповедта на Господа: «Покайте се, защото се приближи Царството небесно!» и всякога с готовност да се отзоваваме на този Спасителев призив, за да из­граждаме в душата си Царството Божие и да се наслаждаваме на неговите плодове: «правда, мир и радост в Духа Светаго» (Рим.  14:17). Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.