Да се пренесем мислено, скъпи братя и сестри, на това свещено място, където се извършило Кръщението на нашия Господ Иисус Христос. И ето, пред нашия взор застава тази дълбоко поучителна и пълна с Божествено величие картина на Йорданското събитие.

Когато Иисус Христос навършил тридесет години, Той дошъл на Йордан, където Йоан кръщавал народа и казал, че също дошъл да се кръсти. Бог открил на Йоан Кой е дошлият при него и той възкликнал: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе” (Мат. 3:14). Но Иисус отговорил: „Не ме възпирай, защото така ние сме длъжни да изпълним Божията воля”. След като казал това, Той влязъл във водата и тогава небето се отворило и Свети Дух слязъл върху Него във вид на гълъб и се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17).

Йоан кръщавал народа с покайно кръщение. Но нима Най-Светият, Безгрешен Богочовек Иисус Христос имал грехове и греховни привички? Не, разбира се. Той нямал грехове. Той нямало за какво да се кае… Да, Свои лични грехове Той нямал, но възложил върху Себе Си греха на света. Основателят на Новото Царство, основата на което е самоотвержената любов, по която се познават членовете на това Царство, от самото начало на Своето служение дава на света образец на тази любов. Както пастирът, когато пред него се кае грешник – неговият духовен син, взема върху себе си неговите сърдечни покайни болки и възнася този плач към Господа като че плаче за своите грехове, така и Христос, Божественият Пастир, когато Палестина застенала с покайни вопли, виждайки с всевиждащото си око цялата бездна на греховния свят, преклонил Своята Глава под ръката на Предтечата, възнасяйки оттам Своята молитва за прощение и очистване на греховния свят.

Ето, скъпи мои, как трябва ние да обичаме ближните си! Трябва да страдаме с техните скърби и да понасяме техните болки.

Чудно зрелище! Царят на вселената се кръщава от Своя раб, Творецът на моретата и водите влиза във водите на кръщението, Държащият в ръката си всяка твар, се прекланя под ръката на Предтечата. И всичко това заради нас, човеците! Бог става по-малък от всички човешки синове. Ето такава е Христовата любов. Ето в какво се състои законът, ето какво значи правдата на тази любов.

Да обичаме ближния си ние можем само когато в нашето сърце бъде потъпкано всяко самолюбие, всяка гордост. Този, който не може да се смирява пред по-низшестоящите заради спасението на ближния, който не умее да забравя своето аз, когато става дума за благото на ближния, той няма в себе си духа на истинското смирение, а където няма смирение, там не може да има никаква добродетел. И ето че тук Сам Бог Отец посочва образът на смирението за човеците, възвестявайки от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17), а Дух Свети слиза във вид на гълъб. И Този Истински Син Божий в пълнотата на Светия Дух се смирява, научавайки и всички нас на това смирение.

Да идем, скъпи братя и сестри, да посрещнем Избавителя Христа, Който сега се кръщава в Йорданските струи! Дойдете да посрещнем явилия се Владика. Амин.

«Пастырь добрый»: Жизнь и труды московского старца протоиерея А. Мечева, Москва, 1997, Проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев