„Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си!” (Лк. 13:12).

В една иудейска синагога Иисус Христос поучавал народа в събота. Там имало една жена, която от осемнадесет години страдала от нечист дух, била прегърбена и не можела да се изправи. Иисус Христос, като я видял, повикал я и ѝ казал: „Жено, освобождаваш се от недъга си!” И възложил на нея ръцете си и тя тозчас се изправила и започнала да слави Бога (вж.: Лк. 13:10–13).

Ето, Иисус Христос Сам забелязал жената, страдаща от този недъг, Сам я намерил, Сам ѝ се притекъл на помощ. Така и ние, слушатели, трябва да постъпваме винаги. Ние не само сме длъжни да помагаме в нужда на другите, а трябва сами да намираме нуждаещите се от нашата помощ. И най-вече с това ние сме длъжни да се занимаваме в празничните дни. Тези свети дни се освещават с дела на милосърдие. За празника ти идваш в църква, принасяш дар на олтара, но ако не окажеш помощ на нуждаещите се, твоят празник няма да бъде пълен.

Затова, когато настъпва някой празник, ти след като приготвиш нужното за себе си и за домашните си, огледай се, дали няма някой нуждаещ се сред твоите сродници. Всички наши роднини имат право да получат помощ от нас преди всички останали. Ако не намериш такъв сред роднините, огледай се тогава, няма ли някой нуждаещ се измежду живеещите около теб. Бог затова заселва бедни хора около нас, за да им помагаме. Ако не намериш никого наоколо, излез на улицата, потърси в по-малките преки, няма ли там нищи, сакати, слепи или хроми. Ако се окажеш тъй нещастен, че и там не срещнеш никого, проси от Бога Той да ти изпрати човек, на когото можеш да окажеш помощ за празника.

Да, слушатели, Бог ни изпраща хора, които се нуждаят от нашата помощ. Милост Божия към нас е, когато ни се отдава случай да окажем милост на другите. Нищият, бедният, просещият помощ от нас е пратен нам от милващия ни Бог. При това положение да избягваме просещите от нас и да се крием от тях, означава да бягаме и да се крием от Божията милост към нас.

Нека всякога, особено на празник, да се стараем сами да изнамираме нуждаещи се хора. Който не създава празник за другите, у него самия не може да има истински празник. Окажи някаква помощ за празника поне на един какъвто и да било човек, поне с нещо мъничко, и за теб ще бъде празник. Ако би те сподобил Господ да помогнеш на всички нуждаещи се, и на своите, и на чуждите, и на ближните, и на далечните, о, тогава за теб това би било празник на празниците и тържество на тържествата!

Щастлив в живота е този, който има средства да прави другите щастливи, който може да помага и наистина помага на всички, които се нуждаят от неговата помощ. За такъв човек всеки ден е празник и на всяка крачка той тържествува.

Зная, благочестиви слушатели, че много от вас с радост биха подавали помощ на нуждаещите се, ако биха имали средства за това. Да ви даде Господ на всички тази радост – да помагате на нуждаещите се! Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев