Неделя 16-та след Петдесетница. За любовта към враговете
Обичайте враговете си (Лк. 6:36).
Ето каква заповед ни дава, слушатели, нашият небесен Учител Иисус Христос: заповядва ни да обичаме враговете си. Твоят ближен ти е сторил зло, но ти го обичай независимо от това; на злото отплащай с добро.
Защо Иисус Христос ни е дал такава наглед строга и трудно изпълнима заповед? Дал ни я, слушатели, защото за нас тя е особено необходима както за настоящия, така и за бъдещия живот.
Какво би станало на земята, ако Бог не бе заповядал да се обичат враговете, ако би позволил да се отплаща на злото със зло? Тогава междуособиците и смутовете нямаше да имат край, тогава на земята щяхме да живеем като в ада. Със зло не може да се пресече и възпре злото, то може да бъде преустановено само с добро.
Да, слушатели, доброто най-вече може да усмири злия човек: доброто дело, което ние ще му сторим като огън ще го опали и ще го изгаря, докато не престане да върши зло. Затова когато някой вас ви обиди или оскърби, старайте се по-скоро да направите нещо добро за него и той ще престане да злобее срещу вас. Ако с добро не преклоните волята му, то старайте се да го преклоните по друг начин – с молитва. Молитвата за врага е най-приятно Богу благоухание и е нещо крайно непоносимо за нашия враг; само човек от камък не би се трогнал и не би омекнал, когато се молим на Бог за него.
Ако при всички усилия на вашата любов вие не преклоните волята на своя недоброжелател, тогава го оставете: Бог има грижата за него! Няма защо да се боим от враговете, на които правим добро. Тези врагове не ще ни навредят, защото злото, което те ни правят или искат да ни направят, Бог ще обърне в добро за нас. Опасни за нас са само тези врагове, които ние самите не обичаме. Злото, което те ни правят за нас наистина ще е зло, защото и ние в този случай вършим зло. Така, когато си правим добро един другиму, ние ще изтребим или поне ще намалим злото на земята.
Но ако любовта към враговете ни е необходима за сегашния живот, то тя ни е още по-необходима и за бъдещия. Сегашният живот ни е даден, за да се приготвим за бъдещия. Но в какво най-вече, мислите, че трябва да се състои тази подготовка? Точно в това ние тук да се научим да се обичаме, да обичаме всички, дори враговете си. Животът на земята е училище за любов. Не е възможно да бъде в рая онзи, който тук не се е научил да обича всички.
Вие ще кажете, че има хора, които не е възможно да бъдат обичани. Ако има хора, които ти не можеш да обичаш, то бъди сигурен, че за теб не ще бъде възможно да бъдеш в рая. Там твоите врагове няма да ги има, ако те наистина са зли, но и теб там няма да те има, ако ти таиш злоба срещу тях. Защото блажени или нещастни след смъртта нас ни прави не състоянието и характерът на хората, с които сега живеем, а състоянието и характерът, който ние изграждаме, живеейки с хората.
Иисус Христос, Който слязъл от небето на земята, за да приготви хората за вечното блаженство, ни учи да живеем обичайки не някои хора само, а всички. Когато ние обичаме тези, които ни харесват или ни обичат, това все още не е любов. „Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда, казва Спасителят, защото и грешниците обичат ония, които тях обичат… Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния” (Лк. 6:32,35).
И тъй, слушатели, нека се обичаме един друг, нека обичаме всички, дори враговете си и нашите недоброжелатели. Дали нас ни обичат, или не ни обичат, за това няма защо да се безпокоим; това, което трябва да ни интересува е дали ние ги обичаме. Не е възможно съвсем да нямаме врагове и всички да ни обичат. Но да обичаме всички е напълно възможно. Амин.
Проповеди протоиерея Родиона Путятина.
Превод: прот. Божидар Главев