Братя, вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2 Кор. 6:16).

Брате мой, Сам Бог ни уверява, че е направил храм нашите души и тела – църква, жилище за Себе Си, че Той Сам със Своята ипостас и Своята природа живее, обитава, царува в нас. Или вярвай в това, или не вярвай!

Ако не вярваш, тогава значи ти не си християнин, а погиващ; ако вярваш, тогава помисли какво значи човек да е храм Божий и Божият Дух да живее в него? Където живее Божият Дух, там живее и Синът Божий, и Небесният Отец – цялата пресвета и животворяща Троица живее в твоето сърце, в твоята съвест, в твоя разум, в твоята памет, в цялата ти душа, като в храм, – живее и действа в душата посредством животворящия Свети Дух, със Своето пречисто тяло и пречиста кръв в твоето тяло; защото в Евангелието е написано: „тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас” (1 Кор. 6:19); „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” (Иоан 6:54).

Ах! Ужасявам се, като си помисля, че може да съм осквернил със своите грехове храма на моята душа и тяло. Ами ако съм изгонил Бог от моя душевен и телесен храм? Ако съм се превърнал в храм на греха, ако в мене не живее Бог, а царува сатаната; ако съм загубил кръщелната благодат и покаянието, ако съм обърнал в мерзост на запустението душата и тялото си, напълнил съм ги със страсти и похоти и всяка нечистота: гордост, завист, пиянство, разврат – с всички гнусни страсти и грешни дела, които се нравят само на дявола, а са ненавистни Богу? Ами ако над моята глава вече е надвиснал Божият гняв, и Божият съд е близък и далечен: близък, състоящ се в угризение на съвестта, заплашващ ме с болест, смърт, със смърт на моята жена, на моите деца, защото според словото Божие мога да бъда наказан с огън, с вода, с въздух, със земя, чрез зверове, чрез хора, всичко може да ми дойде на главата за погибел, ако Бог пожелае да ме накаже; а след това ме чака и друг съд – по-далечен: люта смърт, ковчег, гроб, тъмнина, червеи, зли духове, всевъзможни ужаси. Всички близки, всички ангели и всички светии ще видят тогава моя позор, когато разгневеният Отец Небесен произнесе над мен, както и над всички неразкаяни грешници, вечно проклятие, вечно отделяне от Бога, от рая, от светиите, вечно отхвърляне, вечна погибел. А там пред мен зее адът, отворена е преизподнята - царството на бесовете! Какъв страх! Какъв ужас!...

А ако сме съгрешили с множество грехове, един от друг по-тежки, нима не трябва всячески да се стараем да не грешим, да не прогонваме Бога от своята душа, и да се боим от ада? Огледайте се: какъв съд, какво Божие наказание се извършва над неразкаяните грешници пред вашите очи, вижте примери за това около вас.

Нима не си видял и не си чул, че пияницата умира скоропостижно? Не знаеш ли, че съгрешаващите със сладострастие умират от най-люта смърт? Не виждаш ли от примерите около теб какви страшни болести и как скоропостижно прекратяват те живота на всички съгрешаващи с този порок? Защо не оплакваш своя грях и не умоляваш Господа да отклони от тебе Своя гняв, надявайки се Неговото милосърдие, каквото например е оказал на блудницата, доведена при Него от иудеите?

Защо ти, сребролюбецът, не мислиш за това как някои подобни на теб богаташи умрели скоропостижно; ти чуваш за такива примери и не се разкайваш. Не виждаш ли как Господ строго наказва човека за греховния и беззаконен живот, наказва с болести, с отнемането на жената, децата, състоянието, здравето, изпраща всевъзможни неудачи във всичките му дела, а ти не признаваш Божия съд над теб; забравил си всемирния потоп, за изтребването на Содом и Гомор, за войните и разрушените царства; досега си избягвал пожар, холера, чума и тиф, и не виждаш как тези нещастия сполитат другите.

Четеш новини за войни, но не усещаш бушуващата война в душата ти от твоите страсти и грехове; не чувстваш угризенията на съвестта, не се боиш от Божия съд над хората, не се боиш от огъня, водата, бесовете. Убой се от самия себе си, защото скоро ще те заболят всички кости: и ръцете, и нозете, и главата, и утробата и езикът; във всяка твоя капка кръв ще пламне огън – Божият гняв, адовите мъки.

О, колко безгрижен е грешникът, безгрижен като бяс.

Човече, опомни се, помисли за себе си и се покай!

Господи, спаси ни погиващите! Амин.

Простые и краткие поучения протоиерея Василия Бандакова, т. 1.

Превод: Десислава Главева