„Непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17).

Някои от вас, мислейки си понякога, че Бог няма да ги чуе или предполагайки, че желанието им няма да се сбъдне, изобщо не се молят на Бога; не Го молят за това, което искат, което им е нужно, което не им достига. Не се молят Богу, не просят, а скърбят, измъчват се, безпокоят се, негодуват, дори понякога роптаят, че им липсва едно или друго.

Но ето ви примера на светите родители на Пресветата Дева Богородица, че и невъзможното според нашето разбиране може да се сбъдне, ако просим Бога за това. Иоаким и Анна били на преклонна възраст, на възраст, когато вече не можело да се надяват да имат деца и най-вече защото дотогава те нямали никакви деца. Независимо от това те молели Бога за деца, и молели неотстъпно. Защо? Защото много искали да имат деца и много скърбяли, че нямат такива.

Бихме си помислили, защо са им на такива стари хора деца? Възможно ли е на старост да добият деца хора, които не са добили такива на младини? Оказало се обаче, че за Бога е възможно и невъзможното според нашите представи. На Иоаким и Анна по тяхната вяра и молитви в дълбока старост, както е известно, се родила дъщеря – Пресвета Дева Мария.

Затова, слушателю, проси всичко от Бога, всичко, което не ти достига, което ти е нужно, което силно желаеш, макар да ти се струва, че не е възможно Бог да изпълни твоето желание. Защо да скърбиш, да се измъчваш, да негодуваш и да се безпокоиш, по-добре се моли; може би Бог ще удовлетвори твоето желание; може би ще чуе твоята молитва. Просете и ще ви бъде дадено (Мат. 7:7 – слав.), казва Господ. Може да ти се струва, че това е невъзможно, но за Бога няма нищо невъзможно.

От Бога трябва да просим с дръзновение. Когато просиш, не забравяй, че ти може и да просиш невъзможното, но за Бога всичко е възможно.

Дори да предположим, че Бог не удовлетвори твоето прошение, твоята молитва дори тогава няма да остане безплодна за тебе. Дори Бог да не извърши заради теб такова чудо, та ти да получиш желаното и това, за което скърбиш, но Той заради твоята молитва ще направи за теб друго чудо: ще направи тъй, че ти ще минеш и без просимото и няма да скърбиш и да се измъчваш за това, което не ти достига.

Болният се моли Бог да го избави от болестта. Болестта не минава, но той все пак не престава да се моли и заради молитвата му към Бога болестта вече за него става не тъй мъчителна, той по-благодушно и по-леко я понася. Бедният проси за себе си благоденствие и богатство; Бог не му дава, но той не престава да проси и Бог заради неговата молитва му дава такова утешение, с което той и в бедност и без богатство е доволен и спокоен не по-малко от богатия.

Дори ти да би желал за себе си нещо чувствено и дори греховно, то и тогава твоето молитвено обръщане към Бога няма да остане напразно. Господ ще те вразуми да не молиш за това, или ще възпре твоите греховни желания и веднага щом застанеш на молитва, ще се успокоиш и ще престанеш да желаеш греховното.

И тъй, в нужди и недоимък, при несполуки и теготи в живота нека по-често да разсъждаваме така: аз със своето безпокойство, самоизмъчване и ропот ще си помогна ли с нещо, ще придобия ли нещо? Никак няма да си помогна и нищо няма да придобия. А ако се моля, Бог може да ми помогне и да стори за мен това, което на мен ми се струва невъзможно. Във всеки случай най-малкото ще придобия спокойствие, когато се обръщам към Него с молитва. Тъй че по-добре да се молим на Всеблагия и Всемогъщ Бог, отколкото без полза да се измъчваме, да се безпокоим, да негодуваме и да роптаем. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев