Пребивавай си в мир; не се захващай както с телесен, така и с умствен подвиг, който превишава твоите сили. Господ обича смирението, а безумната ревност към какъвто и да било свръх силите подвиг Той не приема, защото в стремежа към такъв подвиг се крият гордост и самомнение.

Според учението на светите отци подвигът свръх сили е много вреден и докарва или смущение, или самомнение, или едното и другото, което и служи за доказателство, че такъв подвиг не е истинен, а представлява лъжливо състояние на душата.

Писмените ви опити са много добри, но и в тези трудове трябва да има умереност. Не бива да преуморяваш нито душата, нито тялото.

*****

За смирението и самоукорението

Господ да утеши вашето скърбящо сърце! Докато сме на път, докато не сме влезли в пристанището на неизменяемата вечност, трябва да очакваме да се случват както в нас самите, така и в обстоятелствата различни промени, превратности, скърби – обикновени или неочаквани. Някой си преподобен отец беше казал: «Слава Богу за всичко, дори за немощите ни, защото по-добре човек да е грешен, но да си дава сметка за това, отколкото да изглежда праведен и да почита себе си като такъв».

Тези думи на светия отец са крайно утешителни за нас немощните и грешните, за нашето време и род, който има сили да се хвали само с немощите си. Те не подбуждат човек да греши произволно, а са казани за утеха на тези, които внимават над себе си, но в същото време осъзнават, че душата им се намира в неволен плен на греха.

Размишлявайки над това и виждайки, че праведните дела са в недостиг у вас, придобивайте митаревото смирение; онова сърце съкрушено и смирено, което Господ не ще презре.

Не обвинявайте никого за вашите немощи – даже обстоятелствата и забавленията, сред които попадате. Обвинявайте единствено себе си. Цар Давид, свети пророк и боговидец Моисей, свети пророк Даниил угодили на Бога с различни дейности и сред всевъзможни забавления. Преподобните в египетското общежитие, описано от свети Иоан Лествичник, му говорили: «Сред общия шум придобий безмълвие на ума, което е дело преславно».

Укорявайте себе си, укорявайте своята слаба воля, защото силата на волята дори у немощните може да прави велики дела. В самоукорението ще намерите утешение. Обвинявайте и осъждайте себе си, а Бог ще ви оправдае и помилва.

Когато Александрийският патриарх Теофил отишъл в Нитрийската пустиня, попитал игумена, под чието ръководство се спасявали около десет хиляди монаха: «Кое според теб е особено важно в монашеския път, отче?» «Да се укоряваш и постоянно да осъждаш себе си», отговорил светият и смирен игумен. «Да, казал патриархът, друго средство за спасение няма».

Така и вие се упражнявайте в това леко делание способно да роди в душата ви смирение, а заедно с него да ви даде утешение и свят мир от Господа, в Когото почиват от своите сърдечни трудове всички от тях обременени.

Пожелавам ви този мир, духовно утешение и спасение.

Письма к разным лицам

Превод: Десислава Главева