Дошли веднъж при авва Памво двама братя. Единият му казал:

– Авва, аз постя два дни и изяждам само две парчета хляб. Ще се спася ли по този начин или се заблуждавам?

– А аз, авва, – казал другият брат, – от своето ръкоделие всеки ден изработвам по две монети, от тях малко си оставям за храна, а останалото раздавам като милостиня. Ще се спася или ще погина?

Аввата не им отвърнал, макар те дълго да го молели за отговор. Като минали четири дни те поискали да си заминат, но духовниците дошли да ги утешат:

– Не тъгувайте, братя, – казали те. – Бог няма да ви остави без награда. Старецът има обичай да не говори, ако Сам Бог не му внуши какво да каже.

Братята отишли пак при стареца и му казали:

– Помоли се за нас, авва!

– Искате да ни напуснете? — попитал старецът.

– Да – отговорили те.

Като размишлявал за техните подвизи, аввата пишел на земята и говорел:

– Памво пости по два дни и яде две парчета хляб. Той монах ли е поради това? Не! Памво изработва по две монети и ги раздава като милостиня. Монах ли е поради това? Още не!

След това той казал:

– И тези дела са добри, но ако при това съвестта ти е безукорна пред твоите ближни, тогава ще се спасиш.

Удовлетворени от това наставление, братята си заминали радостни.

Древний патерик или Достопамятные сказания о подвижничестве святых и блаженных отцов

Превод: Десислава Главева