Возлюблени братя! Вникнете с ум и вложете в своето сърце току-що изслушаното Евангелие. „И когато стигна на отвъдния бряг...” – така започва днешният разказ (Мат. 8:28).

Човешкият живот е като река и тази река има два бряга. Ние бяхме с Господ на единия бряг. Господ ни посочи този десен бряг на реката на живота – брега на жизнената правда. Тази зеленееща вяра е сила: вярата-сила като живителен извор на живот, който се отдава на Промисъла и се храни от Божията стихия на вечността.

Би трябвало да сте запазили впечатленията от пребиваването на зеленеещия бряг на живота. За него Господ ни говорѝ двете предишни недели в Своите възвишени слова за Промисъла и за вярата-сила. Сега Той се прехвърля на отвъдния бряг и ни взема заедно със Себе Си, за да ни научи на нещо. Веднага щом Господ пристигнал на другия бряг, „срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата” (Мат. 8:28); или както казва евангелист Марк, „на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек” (Марк. 5:2).

Господ ни показва другия бряг на реката. Този, откъдето дойде, беше брегът на живота, а този сега очевидно е брегът на смъртта. Неговите обитатели живеят сред гробовете. Тук цялата земя, а не само част от нея, е едно гробище. Затова и евангелистът казва: „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек”. „На часа”, като че ли тук живеят само обитатели на гробищата, а други не можеш да срещнеш. Явно това е земята на повсеместната смърт.

Нейните обитатели, както се оказва, били роби на смъртта, роби на злото: те били бесновати; стопанин и разпоредник на техния живот било злото, били бесовете. Значи другият бряг на живота е царство на злото, а неговите обитатели са хора продали себе си в робство на злото и греха. Грехът и злото са едно и също нещо. Днес Господ ни разкрива това царство.

Очевидно Христос чрез непосредственото съпоставяне на двата бряга на живота, чрез съпоставянето на царството на Бога и царството на злото, желае да запечата в нашите души образите на двете царства, за да подбуди нас непробудните да оставаме винаги на зеленеещия бряг на живота.

За да ни убеди завинаги да останем на зеленеещия бряг на живота, Господ ни показва ужасяващата и отблъскваща картина на злото. Той изобразява царството на смъртта чрез яркия образ на неговия обитател – бесноватия. Това е царството на отсъствието на живота. Бесноватият е човекът на злото, който живее сред мъртъвци. Той е излязъл от пещерата, където са гробовете на покойниците. Той живее сред скалистите планини, „по хълмове и гробища викаше”, както пише за него евангелист Марк (5:5).

Светът на смъртта... Какъв живот по скалистите хълмове! Ни дръвче, ни тревичка, ни цветенце! Тук не стъпват краката на зверове, и пърхането на птичи крила не смекчава картината на повсеместна безжизненост. Безлюдието на пустинята... Тишината на гробните могили... Мракът на мъртвостта... Царството на смъртта!

Това царство на смъртта на планинските стръмнини олицетворява въстаналата^[1] човешка самост, която като планина закрива небето. Самият човек е единствен стопанин на своя живот и сам си пробива път в живота. Той сам строи своя живот; той иска да се опре на земята върху своята вавилонска кула на самостта, да се издигне чрез нея и да подчини на себе си самото небе. Планинските стръмнини – това е въстаналата човешка самост. А наоколо са голите скали на разрушаващото всичко наоколо си себелюбие, деретата на егоистичната самозатвореност, доловете на греха, клисурите на лъжата и неправдата, пропастите на смъртните падения.

Такъв е брегът на злото – земя на безжизненост и унищожение, където човекът губи човешкото и с едно егоистично вкопчване в живота се превръща в животно, което се бори за своя живот и унищожава живота на съперника си. В такъв вид Господ ни показва и хората на другия бряг, хората на злото. „Излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път” (Мат. 8:28).

Нима не е истина, че извън Бога е една безпощадна борба и егоизъм? По безжизнения път на злото има само разрушения – погива самият човек, руши се всичко човешко. Евангелист Марк изобразява това разрушение на живота: „никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите” (Марк. 5:3-4).

Човекът-себелюбец не понася нищо, което е противно на неговия път. Той отхвърля и унищожава всичко, което не се съчетава със света на злото. Всичко, което е чуждо на този свят, предизвиква у него бясна ненавист и човекът като бесноват разкъсва всички връзки с живота на доброто. Той разбива законите на честта, съвестта и дълга. Той разкъсва семейните връзки, унищожава обществените връзки и накрая като се добере и до Бога, разкъсва Неговите свети повели, твърдите като окови повеления на Божия закон. Такъв е разрушителният път на злото. Но може би по този път човекът предаден на злото се чувства добре? Нищо подобно. За това също свидетелства евангелист Марк: „и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни” (Марк. 5:5).

Постоянна тревога за здравината на своите егоистични построения, постоянно недоволство от постигнатото и наличното, постоянно преследване на неуловимото и „необходимото” за живота. Един омагьосан кръг на неудовлетвореност, непълноценност на живота и някаква неизтребима пустота отвсякъде при всички усилия да запълни живота си с непрекъснат поток от грижи и шум. И разбира се, виковете на пустотата, викове безспир, денем и нощем, като печат на отхвърлеността и свидетелство за безотрадност и отсъствие на покой.

Братя, размислете колко ярки са тези евангелски слова, които обрисуват картината на живота на злото, живота на другия бряг. Според Евангелието това е живот на разрушение и изтребление на самия човек, безкрайно стълкновение на егоизми, разрушаване на законните връзки на човешкото общество, и живот сред угнетяваща пустота при целия неуморим стремеж нещо да създадеш, с нещо да се отличиш в живота.

Ако тази ярка характеристика не ви е развълнувала достатъчно, или вие, бидейки преведени от Бога на другия бряг на реката на живота, още не сте разбрали смисъла на това Божие дело и не сте разбрали значимостта на това, което се откри на този бряг, и ако вие не сте достатъчно развълнувани от тази мрачна картина, аз ще я приближа до вас още малко.

Как ви се струва? Далече ли се намира от вас царството на злото? Как мислите, къде и на кой незнаен материк се разстила ужасяващият път на разложението и смъртта? Погледът ви е спокоен? Той не забелязва скалите на смъртта? Вашият слух не се смущава от животинските крясъци на борбата и не чува той стоновете на хората, разбиващи се в острите камъни? О, вие можехте да бъдете доволни, ако всичко това беше далеч, далеч от вас!

Но то е близко, братя! Съвсем, съвсем близко! Нима ние не стъпваме на брега на злото едва ли не всеки миг? Всеки грях, за колкото и нищожен да го смятаме, ни прехвърля в земята на злото, защото грехът е зло и с всеки грях ние ставаме поданици на царството на злото. Дори чрез малките грехове ние поставяме себе си под ударите на гибелта и смъртта.

Ако вие си спомните, че много силен в нас се явява елементът на разложението („семето на тлението”) и че грехът подобно на злокачествено раково образувание има способността бързо да нараства и да се разпространява, а от друга страна, ако вие не забравяте, че в царството на злото дори при най-малко съпротивление, върху вас повелителят на това царство ще стовари десетки свои агенти, за да бъдете отровени с неговите отровни мъгли и да се заблудите, обхванати в техните пелени, то вие ще разберете, че не напразно апостолът предупреждава: „Гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате” (Ефес. 5:15).

Вие ще разберете, че светът на злото е току до вас и че ежеминутно ви грози опасността да станете поданик на този свят, а след това и негов пленник. Вие ще разберете, че царството на злото с всичките му безжизнени пътеки на гибелта и загниването, с всичките негови пропасти и падения, със своето вледеняващо дихание на смъртта е наистина съвсем близо до вас и че вие ходите по острието на нож, като можете при своята духовна неустойчивост всеки миг да паднете в неговите обятия.

Тогава ще усетите, че самите вие кръжите около гробниците на живота, че мъртвите скали и мрачните камъни в края на краищата притесняват и давят и вашия живот. Тогава ще усетите какво е това „бесноватост”, когато почвата започне да се изплъзва изпод човешките нозе и хората започнат да бъдат тласкани от нечия чужда зла воля като нейни оръдия и жалки роби. Тогава ще усетите, че бесноватостта изобщо не е рядко явление в живота. И тогава вече стоновете на пленниците на злото ще отворят вашите нечувствителни уши, и кошмарните въздишки на злото няма да ви дават покой ни денем, ни нощем. Над тях ще надвисне давещото злорадство на властелина на злото от това, че на неговия бряг на смъртта е дошла още една човешка душа. Тъй че брегът на смъртта съвсем не е далеч и изобщо не е възможно равнодушно да минеш покрай него.

Разберете, че Господ ви показа другата страна на реката на живота, за да видите вие истинското лице на този път, около който постоянно кръжите, като че изобщо не забелязвате неговата смъртна опасност. Господ иска вие да видите истинското лице на пътя на смъртта, да усетите близостта на неговото смъртоносно дихание, с отвращение да се отстраните от умъртвяващите канари и да се вкопчите в Божията десница, за да може тя отново да ви постави и укрепи на зеленеещия бряг на живота.

И Господ в днешното Евангелие ни убеждава, че Той е силен да утвърди човека на правия път на живота, защото колкото и страшно да е злото, Господ си остава единственият Властелин и Разпоредник на живота. Тази мисъл за Господ като Разпоредник на живота се открива и в една подробност от разказа за бесноватия, който, „като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони” (Марк. 5:6). Тук очевидно е налице признанието, че силата на злото е подчинена на Бога. Тя Го вижда, признава Го за върховен Властелин на живота и разтреперана пада в поклон пред Него.

Евангелист Матей изразява същата мисъл за това, че злото е подчинено на Христа, когато привежда думите на бесноватите към Господа: „И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?” (Мат. 8:29). И тук имаме изповядване на Христос за Син Божий и признание, че Той има властта да изиска от агентите на злото отчет и да ги подложи на мъчения като разплата за злото. Силата на Бога е очевидна – Христос дава заповед на злото да остави своите пленници и извършва изцеление на бесноватите (Мат. 8:31-33).

Това е днешният евангелски разказ. Удивете се отново и отново колко дълбоко и проникновено е Божието слово! Двата бряга на реката на живота… Брегът на Бога и брегът на злото…

Братя, вие видяхте тези скалисти клисури на смъртоносния път на злото. Дано не се окаже обаче, че те напразно ви бяха показани. Отвратете се и се ужасете от пленителното и изтребващо зло. Потръпнете от състоянието на „бесноватост”, състояние, в което човекът е роб и е влачен от чужда воля. Потръпнете! Земята на злото е съвсем близо до вас!

Бъдете нащрек! Не ходете като слепци, не ходете водени от равнодушие или наивност. Земята на злото е покрита с пленителни мрежи и на нея за никого няма пощада. Пожалете себе си, опазете се! Не само не се прехвърляйте от брега на живота на брега на смъртта, но гледайте дори за миг и дори неволно да не стъпвате на него.

Да, братя, дори за миг, дори неволно! Земята на злото е покрита с мрежи и капани. И ако поради слабостта на своите сили и заради изкусителното влияние на злото по погрешка стъпите на нея, то гледайте изобщо да не се задържате на брега на смъртта. Търсете Божията подкрепа! Вкопчете се в Божията десница, хванете се за любещата и промислителна ръка! Предайте се на нея с цялата си вяра и сила и тя ще ви изведе от вледеняващата пътека на смъртта и отново ще ви постави на цветущия бряг на живота.

Никога не изпускайте тази крепка всесилна десница! И ако Господ по Своето предзнание и поради вашата слабост не ви каже завинаги да останете при Него, както Той не позволил на изцеления бесноват да остане с Него (Марк. 5:18-19), то вие, пребъдвайки в мир, в своите земни житейски обстоятелства все пак никога не забравяйте повелението, което Господ даде на същия този изцелен. За да не се подхлъзнете и да стъпите отново на брега на злото, пазете в душата си безгранична преданост към Христа за това, което ви стори Господ и за това, че ви помилва (срв. Марк 5:19).

Нека възненавидим самото предложение за нови падения! Нека възненавидим и да възлюбим от все сърце винаги милващия и винаги спасяващ ни Христос! Амин.

Епископ Шлиссельбургский Григорий (Лебедев). Проповеди. «Благовестие святаго евангелиста Марка» (Духовныя размышления). Письма к духовным чадам. Москва. Свято-Троицкая Сергиева Лавра. 1996.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] В  руския оригинал използваната дума е „вздыбленная” – от „вздыбленный” – изправен на задните си крака (кон). Превежда се още и като надигнал се, разбунтувал се, посегнал към небесата и пр. – бел. прев.