Преди Своите страдания Господ казва на апостолите: „Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите” (Иоан 16:16). Страданията и смъртта на Господа така поразили светите апостоли, че очите и ума им помътнели и те започнали да не виждат Господа като Господ. Скрила се светлината и те седели в тежка и угнетяваща тъма. Тази тъмнина била разпръсната от светлината на Христовото Възкресение и те отново видели Господа.

Точно така обяснил думите Си и Сам Господ: „Вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост” (Иоан 16:20).

Казват, че и всяка душа изпитва подобно поражение по своя път към съвършенството. Тъмнина я покрива отвсякъде и тя буквално не знае къде да се дене. Но идва Господ и нейната печал се превръща в радост. Наистина така е нужно, както и жената се мъчи преди от нея да се роди човек на света.

Не би ли следвало оттук да заключим, че който не е изпитал това, в него още не се е родил истински християнин?

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев