„Каза Господ на смоковницата: занапред да няма вече плод от тебе вовеки” (вж Мат. 21:19).

Един ден сутринта Иисус Христос със Своите ученици се връщал от Витания в Йерусалим. Продължавайки Своя път, Той огладнял и като видял една смоковница недалеч от пътя, приближил се към нея, но като не намерил нищо освен листа, казал: „занапред да няма вече плод от тебе вовеки”. Смоковницата тозчас изсъхнала (виж Мат. 21:18–19).

Слушатели християни, и ние както смоковницата сме длъжни да принасяме плодове от добри дела. Господ постоянно очаква от нас тези плодове, но най-вече Той ги очаква от нас в сегашните дни.

И кога най-вече ние подобава да принасяме плодове от добри дела, ако не в тези дни? Ето сега време благоприятно, ето сега дни на спасение! Нима ние грешните ще се отдаваме на веселие дори тогава, когато Господ Иисус Христос плаче за нашите грехове? Нима не ще се молим и бодърстваме дори тогава, когато Господ бдял и се молил за нас? Нима няма да проливаме сълзи на съкрушение дори тогава, когато Господ проливал Своята Кръв за нас? Нима ще щадим здравето си, когато Господ не пощадил живота си за нас? Нима ще ядем и пием с услаждане в дните, когато Господ заради нас бил напоен с оцет, смесен с жлъчка?

Ех, ако дори в сегашните дни ние не принесем плодове на покаяние, то какви плодове могат да се очакват от нас в другото време на годината? Ако не се захванем с пост, молитва и покаяние в сегашните дни, когато слънцето потъмняло, земята потреперала, камъните се разпукали при вида на страдащия за нашите грехове Господ, то каква молитва, какъв пост, какво разкаяние за греховете да се очаква от нас през другите дни, когато и слънцето свети, и земята разцъфва, и всичко се радва?!

И тъй, слушатели, който в сегашните дни не принася плодове на покаяние, от такъв и през цялата година не може да се очаква такова. Какво може да се очаква от дърво, което и през пролетта не се раззеленява? Нищо добро не може да се очаква и от християнин, който дори в седмицата на Господните страдания не се моли, не пости, не се кае и не иска да си спомня за греховете си, когато всичко му напомня за тях. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев