„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Марк. 9:29).

През изминалата седмица светата Църква, за да ни ободри и укрепи в подвизите на Великия пост, ни предложи за поклонение светия кръст на нашия Спасител и насочи вниманието ни към възвишения образец на Неговите кръстни подвизи, извършени заради нашето спасение.

Днес тя със същата цел ни възвестява казаното от Спасителя за необходимостта от поста и молитвата и ни представя по-близък и по-достъпен за нас пример за подражание в лицето на преп. Иоан Лествичник.

Казаното от Спасителя за злия дух: „тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост”, наглед не се отнася за нас. Слава Богу, ние не усещаме да сме обзети от зъл дух физически. Но, уви, братя мои, всички ние повече или по-малко сме обзети от зли духове нравствено, заради нашите грехове. Във всички нас те по някакъв начин обитават и се разпореждат с нас, защото когато грешим, ние вършим волята на дявола и изпълняваме неговите похоти (Иоан. 8:44).

И ако в дните на Четиридесетницата трябва да се покаем, да се очистим от греховете и да изправим живота си, това значи, че трябва да изгоним от себе си духа на злобата, да се отвърнем от него и да отхвърлим неговите тъмни дела. Затова и светата Църква ни е разпоредила пост и молитва през цялата Четиридесетница като най-главни и необходими средства за постигане на тази цел.

Сега ни е нужна молитва, при това усилена молитва. Колкото повече в дните на покаянието се грижим да изгоним от себе си духа изкусител и да се освободим от неговото влияние, толкова по-упорито той ни се противи и с толкова по-голямо ожесточение ни напада. Освен това той е по-могъщ от нас по силата на самата си природа, и е доста по-изкусен. Можем да надделеем над него само с Божия помощ. „Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му”, казва св. апостол Павел, започвайки своите наставления към християните за духовните оръжия против поднебесните духове на злобата и завършвайки тези наставления, отново повтаря: „с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време” (Ефес. 6:10, 18). Защото „оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни” (2 Кор. 10:4).

Сега ни е необходим пост и то пост усилен: ние можем да се борим с нечистия дух само с душата си, а постът, омаломощавайки нашата плът, възвисява и укрепява душата и я прави по-способна за борба. За да действаме успешно против дявола, трябва постоянно да бодърстваме и да следим за всички негови хитрости, а постът укротява у нас чувствените пожелания и влечения, които обикновено смущават нашата душа, той отстранява главните препятствия пред духовното бодърстване и просветлява окото на душата ни. Нашата плът с нейните страсти и лоши навици е първият съюзник на нашия изконен враг и заедно с него воюва против нашия дух. Трябва да я обуздаваме посредством поста, да обезсилим страстите чрез въздържание и да я направим напълно покорна на духа. Друг съюзник на нашия враг е светът, лежащ в зло и увличащ ни със своите съблазни. Тези съблазни са най-вече чувствени и прелъстителни за нашата плът, постът и въздържанието обаче, омаломощавайки тялото, го правят по-малко възприемчиво за съблазните на света и по този начин притъпяват оръжието и на другия съюзник на дявола.

Нека не преставаме, братя, с цялото си усърдие да продължаваме започнатия от нас пост и да усилваме нашите молитви както в Божиите храмове, така и в нашите домове, за да достигнем желания край – да изгоним от себе си дявола, да отхвърлим неговите дела, да се очистим от греховете си и да помним постоянно думите на Спасителя: „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост”.

Преподобни Иоан Лествичник, чийто пример ни посочва днес светата Църква като пример за подражание, е един от най-великите борци, които побеждавали дявола с пост и молитва. Едва шестнадесетгодишен той оставил света и се отделил на Синайската планина. Деветнадесет години прекарал там под ръководството на опитен старец отшелник. Четиридесет години се подвизавал сам в пустинята без земни ръководители. Четири години сам бил ръководител или игумен на други монаси в знаменитата синайска обител. Накрая отново се отделил в своята любима пустиня и вече около осемдесетгодишен предал духа си на Бога.

Целият живот на Божия угодник още от шестнадесетгодишната му възраст бил една непрекъсната борба с враговете на спасението, особено с дявола, и представлява един никога несекващ подвиг на поста и молитвата. Като плод на своя духовен опит и своите наблюдения върху хода на духовния живот в самия себе си св. Иоан оставил съчинение известно под името Лествица, от което и сам получил името Лествичник.

В това съчинение, което също ни се предлага от Църквата за четене през светата Четиридесетница, той подробно описал целия път на възхождане на човешката душа към Бога, начертал духовна стълбица, състояща се от тридесет стъпала, възвеждаща от земята на небето. На първите стъпала са показани, тъй да се каже, началните подвизи на християнина, желаещ да се спаси, да се приближи към Бога и да се съедини с Него. След това – подвизите, чрез които малко по малко християнинът съблича „ветхия човек, който изтлява в прелъстителни похоти” (Ефес. 4:22), очиства се „от всяка сквернота на плътта и на духа” (2 Кор. 7:1), изкоренява всичко греховно у себе си. На края на най-високите степени са изобразени подвизите, чрез които християнинът се облича в новия човек, създаден по Бога „в правда и преподобие на истината” (Ефес. 4:24 – слав.) и достига „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Ефес. 4:13). Всички подвизи обозначаващи възхождането на човешката душа към Бога се извършват задължително сред непреставаща бран с дявола и неговите съучастници, затова изискват от християнина като необходими оръжия поста и молитвата.

Да обясняваме ли, братя, колко поучителни за нас в тези дни са животът и творението на преп. Иоан Лествичник? Ето, пред нас е не самият въчовечил се Син Божий с Неговите необикновени кръстни страдания, а съвсем подобострастен нам човек! И този човек прекарал десетки години в подвизи и в непрестанни пост и молитва! Нима ние не можем и ще се откажем да прекараме в подобни подвизи поне дните на Четиридесетницата?

Не казвайте, че той бил монах – нима всички ние не сме длъжни да бъдем строги подвижници, особено във времето на покаянието? Нима всички не сме длъжни да се отказваме от греховния свят и от удоволствията на плътта, за да служим изцяло на Господа, от Когото чакаме помилване? Не казвайте, че Лествицата на преподобни Иоан е написана само за монасите – тя е написана за монасите, но съдържа в себе си прекрасни наставления и за миряните, търсещи спасение; за монасите тя служи за ръководство винаги, а за миряните – по указанието на светата Църква е добре с благоговение да се прочита поне във времето на светата Четиридесетница.

Преподобни и богоносни отче наш Иоане, моли Христа Бога, да ни изпрати сили и ревност да шестваме след тебе по стъпалата на духовната лествица, възвеждаща на небето, да шестваме особено в сегашните дни на пост и покаяние! Амин.

Слова и речи

Превод: прот. Божидар Главев