Само тогава е добре да се притежава ведение^[1], когато то води този, който, без да иска го е получил, към смирение, от срам, че го получава не защото е достоен; и по думите на Лествичника, с ръката на смирението го отдалечава от себе си като вредно, макар да е възможно то и да му е дарувано от Бога.

Ако пък го има [ведението], като един, който някога бил поразен с тризъбец от етиопците^[2] [при изхода на душата], тогава - о, бедствие!

Той толкова много бил прославян, толкова бил любим на людете, че всички ридаели при смъртта му и считали лишаването им от него за голяма загуба, но заради гордостта, която скрито носел в себе си, свидетел на всичко това чул глас от Небето: „Не му давайте покой, защото и той даже за един час не Ми даде покой”.

Уви! Всички го наричали свят и мнозина се надявали по неговите молитви да се избавят от всякакви изкушения, но какъв край получил за превъзнасянето си!

А че причина за това наистина било превъзнасянето му, става явно за всички [от следното]. Ако беше друг някакъв грях, то той не би могъл да го утаи от всички и щеше да го върши ежечасно. Ако беше ерес, то макар еретикът и ежечасно да прогневява Бога със своите хули в ума, ереста все пак не може напълно да се скрие, но по действието на Божия промисъл бива открита, за да се изправи този, който я изповядва, стига да иска да се изправи; ако ли не, тогава това [откриване на ереста] би послужило за поучаване на другите хора.

И така едното само високомъдрие може, поради самоугодие, да се укрие от почти всички и дори от този, който го обладава, ако не бъде допуснат да падне той в изкушение, от което душата бива изобличена и познава своята немощ и неразумие.

Затова и Светият Дух не намерил и един час покой в тази жалка душа, задето тя винаги имала този помисъл и му се радвала, сякаш е нещо добро, поради което се и помрачила като демоните.

Не виждайки себе си като съгрешаващ, може би този човек е хранел в себе си една страст вместо други, но дори само тази страст стигала на демоните да го изпълнят и с други пороци, бидейки способни на това, за което говори и Лествичник. Това разсъждение не съм го съставил сам, както и обяснението на този случай, но го чух от светия старец [свидетел] и го написах.

Преподобный Петр Дамаскин, "Творения. Книга вторая", Слово 24

Превод: Десислава Главева

[1] Ве́дение — духовно знание; духовна мъдрост, благодатно-опитно знание за Бога и духовния свят, придобито въз основа на мистичен опит, аскеза и смиреномъдрие – бел. прев.

[2] Злите ангели, демоните – бел. прев.