В нашия живот присъства и доброто, и злото. Това всеки го знае и много често възниква изкушението да се извършват постъпки, които се отнасят към тъмната сфера на човешкия живот, които се определят от злото начало. Притегателната сила на злото понякога бива толкова силна, че на човек му е трудно да се съпротивлява. Нужно е усилие на волята, но само това не е достатъчно. Човешката воля не винаги е в състояние да противостои на злото и тогава на помощ трябва да дойде Божията благодат, която бива привличана от молитвата и причащението със Светите Христови Тайни.

Ако ние казваме, че гордостта е майката на всички пороци и грехове, то първата крачка по пътя на постното поприще трябва да стане отказът от тази гордост. Именно затова постните богослужения започват вечерта в неделята наречена Неделя на прошката, когато се извършва чинът на прошката. Ние изпросваме прошка един от друг. Понякога това взаимно опрощаване, когато ние изобщо не сме съгрешили против човека и той против нас не е съгрешил, се превръща в обряд, който не ни трогва дълбоко, защото никой никого не е обидил и да кажеш „прости” изобщо не представлява трудност. Но как тежко е да кажеш „прости”, когато ти мислиш, че другият е виновен за много твои проблеми, когато той е станал твой враг! Как трудно е да се приведеш пред него и да изпросиш прощение! Но именно такова опрощение се явява велика духовна ценност, точно такова опрощение отваря пътя за преминаване попрището на светия пост, което може да ни промени към по-добро.

Ето защо ние започваме попрището на поста с чина на прошката, затова нека изпросим прошка един от друг. От тези, с които никога не сме влизали в стълкновение, защото се полага да очистим напълно своята съвест и да изпросим прошка от близките ни хора. Но най-вече днес трябва да изпросим прошка и от тези, с които сме в конфликт, и колкото по-искрено е това опрощение, толкова по-голямо значение ще има то за нашите по-нататъшни трудове, свързани с постното поприще.

Издательство Московской патриархии, Календарь.

Превод: прот. Божидар Главев