Живей така, сякаш всеки ден умираш; скоро ще премине животът ти, като облачна сянка пред слънцето.

В отношението си към хората не се предавай на печал, не се смущавай, не бягай, но считай себе си като прах под нозете им. Без това не можеш да се спасиш и да избегнеш вечните мъки.

Всячески се принуждавай да придобиваш добродетели.

Невъзможно е да избавиш душата си от погибел, ако пазиш тялото си от неприятности.

Ако искаш да се спасиш, душо моя, премини по гореуказания ти прискърбен път; ако искаш да влезеш в Царството небесно и да получиш вечен живот, то изтъни плътта си, вкуси доброволно скръб, понеси тежка печал, каквато всички светии са вкусвали и претърпявали.

Отиди мислено на гроба, погледни там четверодневния мъртвец как почернява, как се издува, как изпуска непоносимо зловоние, как от червеи бива изяждан, загубил вид и красота.

Погледни и другаде: тук в гроба лежат кости на млади и стари, благообразни и безобразни, и разсъди, кой е бил благообразен или безобразен, кой е бил постник, кой се е въздържал, кой е бил подвижник или нерадив, и донесло ли е на богатите полза това, че са се покоили и наслаждавали на този свят?

Спомни си безконечните мъки, за които говорят свещените книги, за геенския огън, за външната тъмнина, за скърцането със зъби, за преизподния тартар, за незаспиващия червей; и си представи как грешниците викат там с горчиви сълзи и никой не ги избавя, ридаят, оплакват себе си, и никой не се съжалява над тях, въздишат от дълбините на сърцето си, и никой не им състрадава; умоляват за помощ, оплакват се от скърбите, и никой не им обръща внимание.

Преподобный Паисий (Величковский). Крины сельные или цветы прекрасные, собранные вкратце от Божественного Писания

Превод: Десислава Главева