Днешната неделя се нарича Неделя на блудния син. А защо не се нарича Неделя на блудната дъщеря? Нима са малко между нас както блудните синове, така и блудните дъщери, еднакво нещастни, еднакво погиващи в блатото на греховете, с еднакво мъртви души, еднакво можещи да се покаят, да възкръснат и да принесат чистосърдечно покаяние?

И едните и другите – бащи и деца, синове и дъщери – са Божии чеда и затова названието Неделя на блудния син съдържа в себе си понятие за всички грешници. Извършилите тежък грях се наричат паднали, защото душата на грешника е като пропаднала в пропаст, отпаднала от Бога и хората, загубена, защото грешникът, какъвто и да е той: блудник, пияница или крадец, се лута като загубен, или като такъв, който нещо е загубил.

Наричат се погинали, защото над тях е надвиснал Божият гняв, грози ги неочаквана смърт, съд Божий и адска погибел. Наистина, докато човек е жив, все още има надежда да се покае, макар често да се случва той до смъртта си да се самозалъгва. От греха преди всичко веднага умира душата, макар с тялото си човекът да продължава да живее; но грешникът на земята го грозят най-вече две опасности – отчаяние или неочаквана смърт. Смъртта праща Бог, а отчаянието праща дяволът.

В отчаяние човекът пада или от срам или заради пиянство, но блажен е онзи, който успее да осъзнае своето положение и тозчас отива при свещеника и признава греха си пред него. В такъв случай той се уподобява на човек, който решава да прескочи дълбока пропаст, пък каквото ще да става. На пръв поглед, що за труд е това, да дойдеш при духовника и искрено и откровено да разкриеш своята мъка. Но дяволът, който е сграбчил грешника както лют звяр – плячката си, за нищо на света не го изпуска от прегръдката си. Той веднага внушава грешни мисли: „не се бой от греха, и други грешат; има време, ще се покаеш, грехът е приятен, ще поживееш още на този свят”.

При такива мисли нещастният блудник продължава по пътя на греха, пияницата бърза към кръчмата, сребролюбецът продължава да граби чуждото и да крои нови планове за грабеж. Така грехът се превръща в навик, а накрая – в природа. Тогава вече не разумът и не Бог управляват живота и делата на човека, а единствено дяволът. Нито срам, нито позор, нито изобличение, нито укори, нито дори бой, никой и нищо не могат да отбият грешника от неговия беззаконен път. Понякога съвестта се пробужда, понякога човек се сеща и за смъртта и за Божия съд и ада. Но всичко това бива замъглено и затъмнено от страстите и дявола. Вижда той, че и Бог побутва неговата съвест, и ангелът хранител го предпазва от неочаквана смърт, и дума от добър другар го вразумява, и словото Божие понякога поразява слуха му, и камбаната го призовава на молитва, но „още малко ще погреша и ще се покая”, казва си грешникът.

Брате мой! Дали ти си блуден син, или блудна дъщеря, не забравяй никога това, че небесният Отец по Своето безкрайно милосърдие повече се радва за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. И ангелите се радват, радват се и всички светии. Та може ли да не се радва за обръщането на тебе, грешника, Този, Който те е създал за блаженство, Който пострадал за теб на кръста? Теб Господ те е сътворил за вечно блаженство, а ти по своята зла воля отхвърляш Бога и своето вечно блаженство, и се съединяваш с дявола. Обичаш неговите черни, зли и грешни дела.

О, колко нещастен е този, който сам за себе си устройва вечна гибел! Сладко е в рая и горчиво е в ада. Да се покаем и да се опомним, християни! Небесният Отец ни призовава към Себе Си. Да се покаем, както блудният син се покаял. Дверите на покаянието са отворени и на земята, и на небето, а за нас остава само да отворим дверите на сърцето си за сълзи, за съкрушение, за покаяние, за благодат.

„Отвори ми дверите на покаянието, Жизнодавче”. „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост”. Амин.

Простые и краткие поучения протоиерея Василия Бандакова, т. 2, Харьков, 1880.

Превод: прот. Божидар Главев