Когато цар Птоломей – основателят на славната Александрийска библиотека, решил да бъде направен превод на книгите на Стария Завет от еврейски на гръцки език, тогава от израилтяните били избрани седемдесет и двама мъдри мъже, които добре владеели тези езици.

В числото на тези седемдесет и двама мъдри израилтяни бил и някой си Симеон, мъж праведен и благочестив. Когато превеждал книгата на пророк Исаия и стигнал до известното негово пророчество „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син” (Ис. 7:14), той се усъмнил и като помислил малко, взел нож и понечил да изстърже написаното, смятайки, че не може да му се вярва. Но изведнъж пред него се явил ангел и възпирайки ръката му, казал: „Вярвай на това, което е написано. Ти с очите си ще видиш изпълнението на това непостижимо пророчество”. От това време нататък праведният Симеон започнал да очаква изпълнението на тези слова.

В Стария Завет имало закон, според който жените родили дете от мъжки пол в продължение на четиридесет дни не можели да влизат в църква. Този закон се спазва и у нас. На четиридесетия ден родилките трябвало да се явят в храма, за да им бъде прочетена очистителна молитва от свещеника и да принесат в жертва две гургулици, два млади гълъба, или агне в зависимост от възможностите си.

Иисус Христос се родил. Настъпил четиридесетият ден след рождението Му и Мария и Йосиф, изпълнявайки закона, взели две гургулици и отишли с Младенеца в храма. В същото това време, когато те влизали в храма, по Божие внушение праведният Симеон, като видял Младенеца Иисус, Го взел на ръце и виждайки в Него утехата израилева, възкликнал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля” (Лук. 2:29-32).

И тъй, думите на пророк Исаия се сбъднали и очакването на праведния Симеон се изпълнило: той срещнал Господа в храма; затова и днешният празник е наречен Сретение Господне.

Слушатели християни, учението на нашата вяра включва в себе си много тайнствени и непостижими неща. Не дръзвайте да се съмнявате в каквото и да било! Както е написано, така и вярвайте! Непостижимото не може да се постигне и няма нужда да се постига. Не бива да очакваме ангел да ни вразумява и да разсейва нашите съмнения. Ние имаме верен наставник – светата Църква. Нея нека да слушаме и да ѝ се доверяваме във всичко.

Праведният Симеон преди смъртта си видял изпълнението на непостижимото тайнство, в което някога дръзнал да се усъмни. Преди нашата смърт, слушатели, и на нас ще ни се отворят очите и тогава ще узнаем това, което сега не искаме да знаем и тогава ще се убедим в това, в което сега се съмняваме.

Да, преди смъртта си ще узнаем и ще се убедим, че отвъд гроба има друг живот – вечен, за който нас сега твърде малко ни е грижа. Преди смъртта си ще узнаем и ще се убедим, че в бъдещия живот грешниците ги очакват вечни мъчения, от които сега тъй малко се боим. Преди смъртта си ще узнаем и ще се убедим, че има правосъден Бог, Който въздава всекиму според делата, от което ние сега твърде малко се боим. Ясно ще узнаем и напълно ще се убедим тогава във всичко, което ни учи св. Църква, която сега тъй малко слушаме. Но уви, може би не за радост ще се отворят нашите очи.

Праведният Симеон преди смъртта си видял спасението, а грешникът тогава ще види своята гибел. Сърцето на Симеон преди смъртта се изпълнило с утеха, а сърцето на грешника ще се изпълни с отчаяние. Симеон преди смъртта си казал: отивам си с мир; а грешникът ще бъде принуден да каже: отивам си треперещ, очаквайки мъките в ада.

О, Господи, дай ни преди смъртта покаяние! Не допускай да умрем в грехове! Изпрати ни такава смърт, с каквато умрял праведният Симеон! Открий поне сега нашите очи, за да видим и да се побоим от Твоя страшен съд! Амин.

Поучение в день Сретения Господня. // Журнал «Христианское чтение, издаваемое при Санктпетербургской Духовной Академии». — СПб, 1843 г.

Превод: прот. Божидар Главев